— Какво искате? — изфуча ядно той.
— Аз… — Какво да каже? Беше дошла от отчаяние, с надеждата той да я посрещне с радост. Надяваше се да му стане истинска съпруга, той да излее семето си в нея, да й дари дете. А той я посрещна кипящ от гняв и я уплаши. Въпреки това отчаянието й даде сили. Усещаше с цялото си коварно и хитро същество, че положението й е застрашено. Той беше отишъл при Сейдри в първата й брачна нощ и това изостри подозрителността й. Твърдо решена да скрие от него унижението си, тя се устреми към единствената си цел: да има дете от съпруга си, да го накара да забрави вещицата.
Защото заплахата беше станала съвсем реална: ами ако Сейдри вече беше забременяла от него и му родеше дете?
— Милорд, донесох ви горещо вино с подправки… за да се успокоите.
— Какво имате предвид? — изскърца със зъби Ролф.
Алис мина смело покрай него, без да обръща внимание на раздразнението му. Остави стомничката с вино на раклата и се обърна отново към него, знаейки, че той стоеше с гръб към огъня в камината и сиянието му правеше фината тъкан на нощницата й прозрачна. Дали той щеше да я погледне? Дали тя щеше да съумее да събуди желанието му? Слугите й разказаха, че е разкъсал дрехата на Сейдри. Дали щеше да го направи и с нея? А може би щеше да я удари?
— Не искам вино — отговори грубо Ролф.
— Изпийте го, милорд — помоли задъхано Алис. — Може би аз ще съумея да намаля болката ви… да стопля самотата ви.
— Вън! — изгърмя той.
Алис се сгърчи, сякаш я беше ударил.
— Вън! И не смейте да се явявате неканена в стаята ми!
Алис избяга в коридора. Ролф изрита вратата с такава сила, че стените затрепериха. После продължи неспокойната си разходка.
Слънцето стоеше високо в небето. Ролф отново пришпори жребеца си, който от изтощение беше станал кротък като агне. Хълбоците му трепереха, тялото му беше мокро от пот, устата му беше в пяна. Жакетът на Ролф под плетената ризница беше съвсем мокър.
— Следващото упражнение! — заповяда той на дузината мъже, които тренираха от няколко часа.
Един изстена и Ролф рязко обърна глава, за да поиска сметка от виновника, но не можа да открие кой бе посмял да прояви слабост.
— Гай! — изрева той. — Застани в края на редицата. Аз ще яздя срещу теб.
Лицето на Гай беше червено и запотено от напрежение. Той кимна несигурно. Мъжете застанаха един срещу друг в две дълги редици. Помежду им беше просторната турнирна площадка. Ролф застана на мястото си и наложи шлема си. Кръвта биеше болезнено в слепоочията му. Погледът му беше устремен към противника. Към Гай.
Днес беше безмилостен. От часове тренираше рицарите, гонеше ги до изтощение. При това не щадеше и себе си. Той насочи копието си срещу Гай и във въображението му отново изникна омразната картина. Гай се любеше със Сейдри. Но тази нощ, помисли си с мрачно задоволство Ролф, младият съпруг ще бъде твърде уморен, за да направи няколко крачки до леглото, камо ли пък да се люби с жена си.
Той даде заповед и двете редици препуснаха в луд галоп една срещу друга.
Ролф се носеше устремно срещу Гай. Копието му улучи щита на младия рицар точно в средата, Гай загуби равновесие и едва се задържа на седлото. Ролф вече два пъти го беше хвърлял от коня. Гай отдавна беше разбрал, че това не е военна игра, че Ролф е решил да го изтощи до крайност. Това не го уплаши. Той застана срещу началника си безстрашно и с мрачна решителност. Този път обаче копието му не улучи щита на противника.
Дали Гай я любеше всяка нощ, дали я ощастливяваше така пълно, както беше с него?
Двамата препуснаха отново един срещу друг. Копието на Ролф повторно улучи щита на Гай точно в средата и рицарят едва не се строполи. Копието на Гай само закачи щита на господаря му. Ролф върна коня си в изходна позиция и даде заповед за нова атака.
Слънцето вече беше залязло, когато той най-сетне разпусна хората си и им заповяда да разведат изтощените животни в двора, за да ги успокоят. Никой не казваше нито дума, главите им бяха сведени, върховете на копията сочеха земята. Това са най-добрите рицари на света, каза си изведнъж Ролф, обзет от гордост. Днес ги беше докарал до границите на възможното, но никой не се изложи. В битката щяха да бъдат непобедими.
Гай остана назад и го изчака. Лицето на Ролф помрачня. Не биваше да се отнася така жестоко с младия мъж, не биваше да излива гнева си върху него. Но и Гай издържа изпитанието с чест. Не напразно беше негов заместник въпреки младите си години. Ролф не искаше да говори с Гай, не искаше да го вижда, не искаше да мисли, че горещо желаната жена е притежание на друг мъж. Въпреки това отведе коня си при него и двамата тръгнаха заедно към замъка.