— Отивам да си взема кошничката с лекарства — изрече бързо тя. Ролф беше ранен!
Сякаш й бяха пораснали криле, с такава бързина се понесе към залата.
Мери непрекъснато я подканяше да побърза.
— Какво се е случило? — попита със страх Сейдри.
— Нападнал го глиган! Господарят бил набучен от грамаден глиган!
По лицето на Мери течаха сълзи.
Значи глиганът го е набучил на бивните си. Сейдри остави плачещата слугиня и хукна към покоите си. Гърлото й беше пресъхнало, сърцето й биеше до пръсване. Тя взе кошничката си, прекоси с бързи стъпки двора на замъка, мина по моста и се втурна като подгонена към вратата на голямата зала. Норманите стояха на групички със сериозни лица и разговаряха приглушено. Като на погребение! Рицарите отстъпиха, за да й сторят място. Сейдри хукна към стълбището. Само след миг беше на втория етаж и отвори с трясък тежката дъбова врата към спалнята му.
Алис и Белтен бяха застанали до леглото, от другата страна стояха Гай и Ателстън. Сейдри виждаше само главата, шията и раменете на Ролф. Вероятно го бяха съблекли. Но той не се бореше със смъртта, както се беше опасявала. Седеше спокойно и лицето му изразяваше равнодушие. Сейдри потръпна от болка. Той беше толкова красив, същински езически бог, грамаден и златен, и отново излъчваше неустоимата чувствена привлекателна сила, която тя се опитваше да забрави през последната седмица.
Той я видя, погледите му се срещнаха. Сейдри, която бе престанала да диша, пое дълбоко въздух. В гърдите й се надигна гняв. Той не бе сериозно ранен, това се виждаше от пръв поглед. В очите му светеше дива жажда. Така можеше да гледа само мъж, който познаваше физическата наслада. Безсрамният му поглед й даде да разбере, че той възнамеряваше да повтори изживяното удоволствие.
— Ела тук — заповяда той с твърд глас. — Ранен съм.
Ако той е ранен, аз съм вещица, каза си сърдито Сейдри, но стисна зъби и пристъпи към него. Сърцето се удряше немилостиво в ребрата й. Двамата мъже й сториха място. Алис обаче не се помръдна, дори собственически сложи крехката си бледа ръка на рамото на мъжа си. Тази гледка й причини гадене.
Най-после Сейдри видя раната и от гърлото й се изтръгна вик.
Ролф беше напълно гол. На дясното му бедро зееше огромна кървава дупка, която стигаше чак до коляното.
— Донеси гореща вода и чисти кърпи — заповяда Сейдри на слугинята и коленичи до леглото в краката на Алис. Тя усети върху себе си втренчения му поглед, но невъзмутимо започна да опипва подутата и гореща плът около раната. Мускулите на Ролф се опънаха под докосването й.
— Боли ли? — попита загрижено тя.
— Не — отговори той. — Твоето докосване не ми причинява болка, Сейдри.
Нежността в гласа му я накара да вдигне глава. Погледът му беше дързък и едновременно с това безкрайно мек. За момент тя забрави раната и присъствието на другите. Алис се обърна сърдито и полите й прошумоляха. Сейдри се овладя, а и стиснатите бледи устни на Ролф й подсказаха, че той има болки.
— Много ли ви боли?
— Познавам и много по-страшни болки.
— Не се правете на герой — укори го тя.
— Но аз много искам да бъда герой в твоите очи, Сейдри — прошепна нежно той.
Споменът за сватбената нощ се върна в съзнанието й с неочаквана сила.
— Подобни думи не оказват желаното въздействие.
— С това не ми казваш нищо ново. — Той се засмя глухо.
— Милорд — намеси се с остър глас Алис, — не седите удобно. Ще ви донеса още възглавници, ще ви…
— Седнал съм достатъчно удобно — прекъсна я грубо Ролф. — Престани да ме глезиш. Не съм дете.
Алис бързо издърпа ръката си. Без да се трогва от унищожителния поглед на сестра си, Сейдри прегледа раната и облекчено установи, че не е много дълбока. Въпреки това трябваше да я почисти основно и да я зашие. Бет донесе ленени парцали и кана с гореща вода и ги остави на пода до Сейдри. Полата на Алис беше толкова близо, че можеше да попадне във водата. Сейдри вдигна глава.
— Би ли отстъпила малко настрана, Алис? Имам нужда от място.
— Не, ще остана — отговори сърдито сестра й.
— Лейди Алис, идете до камината — заповяда гневно Ролф.
Алис се нацупи, но не посмя да протестира.
Сейдри изпита съчувствие към сестра си. И тя би се засегнала от такъв остър тон. Много й се искаше да знае как Ролф прекарва всяка нощ в леглото на жена си, след като очевидно не може да я търпи. Но симпатията нямаше нищо общо с плътската страст, и тя го знаеше най-добре. Всъщност този въпрос не я засягаше. Тя тръсна глава и потопи един парцал в горещата вода.