— Ще ви заболи.
— Приятно ми е да страдам — промърмори той и я погледна в очите.
Сейдри почисти раната. Ролф не издаде нито звук, само мускулите му потръпваха при докосванията й. Сейдри посвети цялото си внимание на раната. Когато сметна, че може да бъде доволна от резултата, извади игла и конец от кошничката си и направи няколко ситни шева. Ролф седеше като изсечен от камък, само дъхът му се ускори.
За да отклони вниманието му, тя заговори.
— Успешен ли беше ловът, като изключим тази неприятна история с глигана?
— О, да. Убихме три елена, между тях един с прекрасни рога. Убихме и един вълк, и глигана.
— Предполагам, че звярът се е набучил на копието ви?
— Разбира се — отговори той.
След като заши раната, Сейдри въздъхна облекчено, вдигна глава и сякаш едва сега забеляза голотата му. Погледът й падна върху слабините му, където членът почиваше спокойно в гнездото от руси косми, продължи към плоския корем, тесните хълбоци и широкия гръден кош. Лицето й пламна. Тя прибра иглата и конеца в кошничката си и приготви лапа от билки.
— Как допуснахте да ви нападне?
— Става по-бързо, отколкото си мислим. Дивите животни са коварни и непредвидими.
— Ловът е опасно удоволствие — заключи тя и наложи върху раната билковата каша. После я превърза здраво с парчета лен. — Недоумявам как мъжете го харесват. — Сейдри се стараеше да се съсредоточи върху работата си, защото много й се искаше да помилва мускулестото му бедро.
— Опасността е, която ни привлича като с магия — обясни с усмивка той.
Сейдри потръпна под настойчивия му поглед.
— Мисля, че е детинско да доказваш мъжествеността си по този начин — отговори пренебрежително тя.
— Обвиняваш ме, че съм мъжествен, така ли? — попита тихо той. Чувственият шепот ускори биенето на сърцето й. Тя вдигна поглед и видя как членът му набъбна. Сведе смутено клепачи, а той се усмихна самодоволно.
— Явно е, че не страдате от силни болки — установи делово тя, стана и се обърна да си върви. Той хвана ръката й.
— Остани още малко.
— Готова съм. — Тя се принуди да го погледне.
— Остани — повтори той. — Много ме боли.
— Знам какви са тези болки — промърмори иронично тя.
— Можеш да ги облекчиш, стига да пожелаеш.
— Нека го направи съпругата ви!
— Ах, така ли? — Той вдигна едната си вежда. — Тя не може, само ти си в състояние да го сториш.
— Престанете! — изсъска тя. — И ме пуснете да си ида.
— Само ако обещаеш да дойдеш пак. Трябва да ми смениш превръзката.
— Това може да го свърши и…
— Ти си длъжна да се грижиш за мен. Няма да допусна друг човек до раната си.
Сейдри въздъхна нетърпеливо.
— Кога ще дойдеш пак? — Тя се поколеба.
— Утре.
— Тази вечер. Ще дойдеш тази вечер. Може да ме втресе. — Той се усмихна.
Сейдри не се опасяваше от треска и възпаляване на раната.
— Щом приключа домашните си задължения, ще дойда да ви видя.
Лицето му потъмня, сините очи засвяткаха опасно.
— Задължения! Сигурно към съпруга ти? Вероятно той всяка нощ изисква да ги изпълняваш? — попита с режещ глас Ролф. — Отговори ми. Липсваше ли ти през последните две нощи?
Сейдри го погледна слисано и не намери думи за отговор.
— Тази вечер… — изсъска през зъби той — ще изпълниш дълга си към своя господар. И не забравяй кой съм — понижи глас той. — Аз те дадох на Гай, но мога и да те отнема от него.
Самодоволният начин, по който се разпореждаше с живота й, я вбеси. Обстоятелството, че правото беше на негова страна, засили гнева й. Волята и думата му бяха закон в Елфгар; той можеше да й заповяда да се разведе, можеше да прави с нея каквото си иска.
— Готова съм. Мога ли да си отида?
— Можеш да си отидеш — отговори с неочаквано мек глас той. — Но не вярвам, че си готова. — Усмивката му беше студена. Мисля, че ние с теб още не сме свършили един с друг.
43
Макар че болката пулсираше в ранения му крак, Ролф стана от леглото, докуцука до камината и се загледа в пламъците.
Острият му слух долавяше всеки шум пред вратата, която нарочно беше оставена открехната. Чакаше напразно. Сейдри не идваше.
Той се гневеше на себе си. Беше я обидил с похотливите си забележки. При това съвсем не беше в характера му да говори по този начин на жените. Тази синеока и червенокоса красавица бе объркала напълно ума му. Защо я унижи по този безвкусен начин? Може би защото не я беше виждал цяла седмица? А може би причината беше в нежните й докосвания, които го възбуждаха въпреки раната…