Високо над него кръжеше ястреб, вероятно заинтересуван от човека, който лежеше по гръб в тревата насред степта. Бату вдигна ръка към него. Знаеше, че птицата може да забележи всеки детайл дори от такава височина.
Слънцето се беше преместило в небето, докато съгледвачите се върнат. Бяха добре обучени и с нищо не показаха, че го виждат, докато не се скриха от евентуалните погледи от ям станцията. Поведоха понитата си покрай него и Бату ги последва, като от време на време се оглеждаше назад. Не беше нужно да ги пита дали съобщението е заминало. Ям станциите бяха прочути с ефективността си. Някой ездач сигурно вече препускаше към следващия пост, намиращ се на около двайсет и пет мили в посока към Каракорум. Само след три дни Торогене щеше да държи запечатаното му писмо в ръцете си.
Бату яздеше замислено през буйната зелена трева. Знаеше, че Гуюк ще изгуби самообладание, когато съборът се провали. Другото съобщение на Бату щеше да стигне Байдур горе-долу по същото време и ако той предприемеше нещо след обещанието за подкрепа, много неща щяха да се променят. Байдур щеше да е по-добър хан от Гуюк, в това нямаше съмнение. За миг му се стори, че чува шепот на стар глас, който му казваше, че той, първородният син на първородния син на Чингис, също може да е добър хан. И щеше да е подобаващо, тъй като народът трябваше да бъде вкаран отново в правия път след толкова много време.
Тръсна глава и пропъди гласа от главата си. Баща му беше искал да намери свой собствен път, далеч от ханове и стада. Разговорът със Субодай беше дал на Бату усещане за безкрайността на времето, поглед към десетилетията и дори вековете през очите на стареца. Мъчеше се всякак да го задържи.
Опита се да помисли за всички възможни разклонения на бъдещето, но накрая се отказа. Никой не може да планира всичко. Запита се дали понито му не стъпва върху костите на отдавна мъртви мъже и потръпна леко при мисълта, въпреки топлите слънчеви лъчи.
3.
От много години Каракорум не беше виждал подобно сборище. Докъдето стигаше погледът, земята беше покрита с гери и коне. Семействата се събираха да видят полагането на клетва пред новия хан. Байдур беше довел два тумана воини от запад, двайсет хиляди мъже, които си направиха лагер при река Орхон и пазеха ревниво границите. Недалеч беше и лагерът на четиримата синове на Сорхатани с още трийсет хиляди семейства. Зелените равнини не се виждаха от тях, гери бяха накацали дори високо по хълмовете и на закъснелите им беше трудно да намерят добро място да отседнат.
Нямаше никаква надежда за тишина при подобно множество. Огромни стада блеещи овце и кози, ревящи камили и якове сновяха около града и всяка сутрин излизаха на открито да пасат и да пият. Бреговете на реката се бяха превърнали в кафява кал през седмиците и имаше установен ред за ползването на водата. Вече имаше сбивания и дори убийства. Невъзможно беше да се съберат толкова много хора на едно място и никой да не извади оръжие. Въпреки това дните минаваха в относителен мир и всички чакаха търпеливо, тъй като знаеха, че светът е голям. Някои от първенците на народа идваха чак от Корио1, източно от териториите на Дзин. Други бяха тръгнали от новите селища в Персия в отговор на призива от Каракорум. За свикването на всички курултаи бяха нужни почти три месеца. До деня на полагането на клетвата народът живееше от храната, която му осигуряваше градът.
Торогене почти не помнеше кога бе спала истински за последен път. Беше успяла да открадне няколко часа сън вчера, а може би завчера. Мислите й бяха мудни и всички стави я боляха. Знаеше, че трябва скоро да поспи, иначе рискуваше да стане абсолютно ненужна. Понякога й се струваше, че единствено вълнението я държи на крака. Години работа бяха посветени на този събор и въпреки това имаше хиляди неща за вършене. Само за изхранването на народа от огромните складове беше нужна цяла армия от слуги. Зърното и сушеното месо се разпределяше на всеки принц или глава на род, общо повече от четиристотин души.
Прокара длан по челото си и погледна с обич Гуюк, който се взираше през отворения прозорец. Стените на града бяха по-високи, отколкото в началото, но въпреки това той виждаше морето от гери, които се сливаха в плътно петно, стигащо до хоризонта.
1
Корейско кралство (935–1392), управлявано от династията Корио; производното на името на Запад е Корея. — Б.р.