— Това не променя нищо — казваше тихо Торогене. — Целият народ се е събрал при Каракорум — всеки мъж и жена с власт, с изключение на един. Има достатъчно хора за полагането на клетвите.
— Ако продължите, ще е рисковано — отвърна Байдур. — Добре познавам Бату, Торогене. Най-добре е да не го оставяш извън държавата.
Изражението му бе замислено и разтревожено. Гуюк наблюдаваше внимателно по-възрастния мъж, но не видя никаква следа от задоволство или коварство.
Всички чуха приближаващите коне и Байдур стана. Погледна към котлето, което всеки момент щеше да заври.
— Останете тук. Поднеси им солен чай, Ерден.
Байдур ги остави сами, макар че Гуюк не беше толкова наивен, за да повярва, че не могат да ги подслушат. Мълчаливо прие купата с чай от момичето. Ерден му я поднесе като робиня, с наведена глава между протегнатите напред ръце. Гуюк едва не се пресегна, но осъзна, че купата е предназначена за майка му. Стисна зъби и зачака своята. Отново всичко опираше до статус. Е, това скоро щеше да се промени. Нямаше да позволи на Бату да съсипе шанса му да стане хан, независимо какво бяха замислили останалите.
Байдур се върна с Монгке и Гуюк се изправи да ги поздрави. Торогене си остана на мястото, като отпиваше от чая си. Герът и без това беше тесен, а след появата на Монгке изглеждаше направо претъпкан. Раменете му бяха ужасно широки и някак беше намерил време да облече бронята си. Гуюк се запита дали не е легнал да спи в нея. Нищо не можеше да го изненада в нощ като тази.
Монгке поздрави най-напред Торогене и после Гуюк, като се поклони дълбоко, както подобава на човек, положил клетва пред господаря си. Жестът нямаше да остане незабелязан от Байдур и духът на Гуюк се приповдигна. Той отвори уста да заговори, но за негово раздразнение майка му се обади, докато още поемаше дъх.
— Бату няма да дойде на събора, Монгке — рече тя. — Получих вест от него.
— Каква причина е посочил? — попита Байдур, докато Монгке мълчеше като зашеметен.
— Има ли значение? Твърди, че е бил ранен по време на лов и не може да пътува. Това не променя нищо.
— Това променя всичко — рече Монгке. Говореше бавно и замислено. Гуюк откри, че се е навел напред, за да не пропусне нито дума. — Това означава край на събора. Какво друго ни остава? Бату не е глава на някой малък род. Гласът му се чува сред народа, макар да не използва влиянието си. Ако Гуюк стане хан в негово отсъствие, това може да доведе до междуособици в бъдеще. Никой от нас не иска това. Ще се върна при туманите и семействата си. Ще им кажа, че няма да е тази година. Обърна се към Гуюк:
— Имаш клетвата ми, господарю, не съм забравил. Но ще ти е нужно повече време, за да върнеш Бату, преди да продължим напред.
— Не ми е нужно повече време! — рязко отвърна Гуюк. — Всички обещахте да положите клетва пред мен. Е, сега ви призовавам да го направите. Почетете думата си, а по-късно ще се оправя с Бату. Не може един човек да всява хаос в държавата, независимо от произход или име.
Торогене видя, че синът й е на път да им заповяда да му се подчинят, и заговори бързо, преди да е успял да засегне някого от силните мъже в гера.
— Всички положихме много усилия полагането на клетвите да мине без предизвикателства, да имаме един хан без разногласия. Това вече е невъзможно, но трябва да се съглася с Гуюк. Народът е готов за нов хан. Минаха почти пет години от смъртта на съпруга ми. Колко нови земи са били завзети за това време? Николко. Народът чака, а враговете ни отново трупат сили. Вече изгубихме твърде много влияние и власт. Нека полагането на клетвите да стане сега, само с един отсъстващ. Щом имаме хан, Бату може да бъде призован да се закълне отделно, по заповед на единствения истински водач на държавата.
Монгке кимна бавно, но Байдур се извърна и почеса петното от пот на подмишницата си. Никой друг в гера не знаеше, че е получил лично съобщение. Ако разкриеше, че Бату е обещал да го подкрепи като кандидат за хан, това щеше да означава смъртна присъда за стария му приятел, в това почти нямаше съмнение. Освен ако самият Байдур не се включеше в борбата. Точно тази нощ Гуюк, Торогене и Монгке бяха в ръцете му, заобиколени от воините му. Можеше да вземе всичко, точно както се надяваше Бату.