Стисна юмрук за миг, после отпусна ръце. Баща ми Чагатай нямаше да се поколебае, помисли си той. Кръвта на Чингис течеше във всички тях, но Байдур бе видял твърде много болка и смърт, причинени от безмилостната амбиция. Взе решение и тръсна глава.
— Добре тогава. Обявете полагането на клетвите по новолуние, след четири дни. Народът трябва да има хан и аз ще удържа на думата си.
Напрежението в тесния гер беше почти болезнено, когато Гуюк се обърна към Монгке. Едрият мъж кимна и сведе глава.
Гуюк не се сдържа и се усмихна с облекчение. Освен присъстващите в гера и самия Бату, нямаше друг, който би могъл да го предизвика. След толкова години очакване най-сетне бе на една ръка разстояние от титлите на баща си. Едва чу гласа на майка си — някакво неясно обещание, че Бату ще бъде принуден да се яви в града, когато народът е изразил волята си. Запита се дали наистина вярват, че ще посрещне Бату като приятел след всичко това. Може би майка му очакваше от него да се държи като великодушен господар, показващ милост към онези, които са опитали да го съсипят и не са успели.
Напрежението се стопи в смях, Байдур извади мях с айраг и чаши. Монгке го тупна по гърба за поздрав и Гуюк се засмя, замаян от внезапната промяна на съдбата. Бату едва не бе унищожил дългогодишния труд, но каквито и да бяха намеренията му, те бяха осуетени. Гуюк вдигна чаша с другите и се наслади на парливото питие в гърлото си. Щеше да си разчисти сметките с Бату. Това беше клетва, която можеше да даде убедено, макар и в тишината на мислите си.
При първата светлина на новия ден народът вече беше готов. Бяха прекарали много седмици в подготовка за клетвата, от събирането на огромни количества храна и пиене до поправяне, закърпване и излъскване на всяка дреха и броня. Воините бяха строени в идеални правоъгълници и стояха мълчаливо, докато портите на Каракорум се отваряха. Нямаше и помен от суматохата и паниката преди четири дни. Гуюк излезе начело на колоната, яхнал с достойнство коня си. Беше облякъл дел в сиво и тъмносиньо, нарочно избирайки простотата пред пищните или чуждите одежди.
От първия събор, свикан от Чингис, беше имало толкова малко други, че почти нямаше традиции, които да се следват. Пред града бе издигнат огромен павилион и докато слънцето се откъсваше от хълмовете на изток, Гуюк се спеши и подаде поводите на слугата си. Тръгна към мястото си и застана пред копринената шатра, докато първата група приближаваше към него. Освен ако мехурът му не се напълнеше до пръсване, нямаше да влезе в павилиона през целия ден, нито да седне, независимо колко горещ заплашваше да бъде денят. Народът трябваше да види как става хан.
Байдур и Монгке се отличаваха в първата група, както и Сорхатани, Кублай и другите й синове. Първите четиристотин бяха главите на големите родове, като никога без да бъдат заобиколени от приближени, слуги и роби. Повечето бяха облечени в разноцветни коприни или в съвсем прости брони, в зависимост от усещането си за случая. Беше им забранено да носят каквито и да било знамена. Трябваше да приближат Гуюк с проста смиреност, да подгънат коляно и да изрекат клетвата си.
Дори в тази група имаше йерархия. Торогене излезе първа, следвана от Сорхатани. Двете жени бяха управлявали държавата сами и я бяха запазили непокътната след смъртта на Угедай хан. Гуюк видя единствено задоволство на лицето на майка си, докато тя коленичеше пред него. Едва й позволи да докосне земята, преди да я вдигне и да я прегърне.
Не беше толкова бърз със Сорхатани. Макар клетвата да гарантираше верността й, той никога не се бе чувствал удобно с жената, която контролираше родината. След време щеше да прехвърли титлите й на Монгке, както би направил баща му. Тя беше оцеляла, така че бе късметлийка, но жените бяха твърде непостоянни и бе много вероятно да направят някаква огромна грешка. Монгке никога нямаше да действа, без първо да помисли, това поне беше сигурно. Гуюк го гледаше с удоволствие как идва след майка си и повтаря вече дадената в онази далечна земя клетва — първия камък от лавината, която сега ги беше събрала на това място.
След това дойде ред на Кублай и Гуюк бе поразен от острия интелект в очите на младия мъж, който коленичи и изрече думите за гери, коне, сол и кръв. След време той също трябваше да получи някакъв важен пост. Гуюк започваше да се наслаждава на подобни решения. Най-сетне можеше да мисли като хан, а не просто да си мечтае.