— Ще ти дойда на гости — рече Сорхатани, като се бореше с напиращите чувства. Не можеше да обещае на Торогене, че ще я държи в течение, не и пред хора, които щяха да докладват всяка чута дума. Торогене се усмихна, макар в очите й да блестяха сълзи. Беше издигнала сина си на ханския престол и наградата й бе изгнание, независимо как го наричаше Гуюк. Лъжи и интриги, сякаш това бе единственото, което градът можеше да роди от безплодните си камъни. Сорхатани гледаше как Торогене се отдалечава с мъжете — уязвима прегърбена фигура на фона на младите им силни снаги. Изведнъж се уплаши, че един от собствените й защитници е бил отстранен. Въпреки любовта си към лова и разврата Гуюк беше твърдо решен да консолидира властта си. Сорхатани не можеше да намери покой при мисълта за бъдещето. Не можеше дори да се върне в земите си без разрешението на Гуюк. Беше все едно да спи в една стая с раздразнен тигър, който всеки момент може да скочи и да я разкъса на парчета.
Чу в далечината трясъка на оръдията и леко трепна. Монгке несъмнено беше на полето и ръководеше воините си, които се упражняваха в уменията на войната. Сорхатани мълчаливо се помоли за синовете си да бъдат в безопасност под властта на новия хан.
Гуюк крачеше по празните коридори. Знаеше, че е всял ужас у дворцовите слуги със заповедта си да не се мяркат пред очите му. Дни по-рано се беше блъснал в някаква млада жена, която закъсня да се махне от пътя му. Бе издал заповедта, без изобщо да се замисля. Всички бяха твърде свикнали с достолепното ходене — темпото на по-възрастните и особено на баща му. Имаше намерение да остави заповедта си в сила само за няколко дни, докато се научат да скачат като на пружини, когато го видят. Откри обаче, че му е страшно весело да вижда как мъже и жени се спасяват на всеки завой, уверени, че животът им е в опасност, ако дори само ги зърне.
Ускори крачка и се ухили, когато слугите се втурнаха към страничните стаи далеч пред него и бързо разнесоха вестта, че ханът е тръгнал да обикаля. Без да спре, бутна обкованите с мед врати и влезе в залата за аудиенции.
Сорхатани беше там заедно с Яо Шъ, стария съветник на баща му. Дузина други чакаха реда си и се опитваха да не показват, че са прекарали в помещението половината ден, докато ханът си направи труда да се появи. Гуюк не им обърна внимание и тръгна по каменния под към позлатения стол, инкрустиран с лазурит, който блестеше на светлината от прозорците. Поне въздухът беше свеж от лекия вятър отвън. Беше свикнал с дзинския навик да се къпе редовно и от вонята на немита плът в затворени помещения му се повръщаше.
Сорхатани следеше внимателно всяко негово движение, докато влизаше, като контролираше изражението си. Щеше да заговори първа, но с Яо Шъ се бяха уговорили за реда през дългите часове на чакане. Обидата отново я жилна, сякаш нямаше друга работа, освен да чака Гуюк, докато се наиграе със слугите. Нищо от това не биваше да излиза наяве. Трябваше да помни, че думата му е закон, че може да отнеме земите или живота й при първия признак на гняв на лицето й. Може би беше по-добре, че Яо Шъ ще открие събранието. Старецът владееше до съвършенство дворцовите маниери и много рядко се случваше да показва емоциите си.
— Господарю хан — започна Яо Шъ, като пристъпи към Гуюк и се поклони дълбоко. Държеше наръч листи и Гуюк ги изгледа с отвращение. — Има много въпроси, които единствено ханът може да реши. — Гуюк сякаш се канеше да отговори, но Яо Шъ продължи, преди да успее да си отвори устата. — Губернаторът на Източно Корио моли да му бъде изпратен туман, който да се справи с морските разбойници, нападащи бреговете му. За трети път изпраща пратеници в Каракорум.
Яо Шъ млъкна за момент, но Гуюк просто се настани по-удобно на стола си.
— Продължавай, Яо Шъ, какво друго има? — малко шеговито попита той.
— Имаме тумани на дзинска територия, господарю. Да пратя ли вест по ям станциите, че могат да му се притекат на помощ?
Гуюк махна с ръка.
— Много добре, изпрати два. Друго?
Яо Шъ примигна, когато откри, че Гуюк е в онова негово странно настроение. Продължи бързо, твърдо решен да се възползва от ситуацията колкото се може повече.