Мислите й се зареяха към съпруга й, мъртъв от толкова много години. Беше дал живота си за Угедай хан и никога не се бе осмелил да мечтае, че един от синовете му някога ще се въздигне. Но кой друг можеше да е хан сега, след като Гуюк го няма? Бату дължеше всичко на нея, не само живота си. Кублай беше сигурен, че той няма да бъде пречка за семейството й. Тя отправи мълчалива молитва към духа на съпруга си и му благодари за жертвата, която направи възможно всичко това.
Войската спря и се разположи около града, разтовари конете и ги пусна да тичат свободно и да пасат тревата, която бе избуяла по време на отсъствието им. Не след дълго равнината около Каракорум отново ще се превърне в гола пустош, помисли си Сорхатани. Гледаше как Монгке приближава с мингхан командирите си и се запита дали някога ще му разкаже каква роля е изиграла в смъртта на Гуюк. Нещата не се бяха развили по начина, по който ги бяха замислили с Кублай. Единственото й желание бе да спаси Бату. В същото време обаче не изпитваше съжаление за загубата на хана. Вече беше видяла как някои от любимците му се превръщат в треперещи от ужас отрепки, след като закрилникът им си беше отишъл. Трудно й бе да не се наслаждава на страха им, след като толкова дълго се бяха радвали на дребнавото си господство. Беше освободила стражите, които Гуюк бе поставил да я държат под око. Нямаше реална власт да го направи, но те вече бяха усетили накъде духа вятърът и побързаха да се ометат от покоите й.
Монгке спря и се спеши, за да я прегърне със скована официалност. Сорхатани забеляза, че носи меча с вълчата глава на кръста си, символа на властта. Не показа, че го е видяла. Той още не беше хан и му предстоеше да измине тежък път през следващите дни, докато Гуюк не бъде погребан или изгорен.
— Иска ми се да можех да се върна с по-добри новини, майко.
Думите трябваше да бъдат изречени.
— Ханът загинал от ръката на слугата си, докато бил на лов.
— Това е черен ден за народа — официално отвърна Сорхатани и сведе глава. Гърдите й се свиха от напиращата кашлица и тя преглътна гъстата си храчка.
— Трябва да има нов курултай, ново събиране на принцовете. Ще изпратя вестоносци да се съберат в града идната пролет. Народът трябва да има хан, сине мой.
Монгке я изгледа остро. Може би само той бе доловил лекото натъртване върху последните думи, но очите й блестяха. Кимна едва забележимо в отговор. Военачалниците вече бяха приели идеята, че той ще бъде следващият хан. Трябваше само да се обяви за такъв. Пое дълбоко дъх и погледна към почетната стража, събрана от Сорхатани. Заговори тихо, но уверено:
— Не в града, майко, не на това място от студен камък. Аз съм бъдещият хан, внук на Чингис хан. Решението е мое. Ще свикам народа в равнината Аврага, където Чингис е направил първия събор.
В очите на Сорхатани се появиха неканени сълзи на гордост. Тя сведе мълчаливо глава.
— Народът се откъсна много от заветите на дядо ми — извиси се гласът на Монгке, за да достигне до командирите и гвардейците. — Ще го върна отново на правия път.
Погледна през отворената порта към града, където десетки хиляди се трудеха за империята, грижейки се за всичко, от най-незначителните данъци до приходите и дворците на владетелите.
На лицето му се изписа отвращение и за първи път, откакто бе чула за смъртта на Гуюк, Сорхатани изпита тревога. Беше предполагала, че Монгке ще се нуждае от помощта й, когато поеме управлението на града. А ето че той сякаш гледаше през Каракорум с някакво вътрешно зрение, като че ли изобщо не го виждаше.
Когато Монгке заговори отново, думите му потвърдиха страховете й.
— Оттегли се в покоите си, майко. Поне за няколко дни. Донесох горяща клонка в Каракорум. Ще се погрижа този мръсен град да се изчисти, преди да стана хан.
Сорхатани отстъпи крачка назад, а той възседна коня си и тръгна през портата към двореца. Всичките му хора бяха въоръжени и тя видя мрачните им лица в нова светлина, докато следваха господаря си в Каракорум. Закашля се от прахта, която бяха вдигнали, докато на очите й не избиха сълзи.
Следобед мангалите с благоуханията вече тлееха и градът започваше официалния период на оплакване на Гуюк хан. Тялото му лежеше в прохладното мазе на двореца, готово да бъде почистено и облечено за погребалната клада.