— Е, и какво може да каже Бог за всичко това? — изкрещя високият мъж, преди от публиката да прозвучат каквито и да е аплодисменти за думите на свещеника. Той обхвана с едрата си месеста ръка и дланта на водещата, и микрофона и излая въпроса си: — Щом твърдиш, че проклетите учени не знаят нищо, какво пък знаеш ти, преподобни?
Пастор Питърс въздъхна. Вдигна ръка към темето си и започна да се почесва по главата.
— Ей сега добре се насадиха — подхвърли той. — И двамата.
— Какво искаш да кажеш? — попита жена му.
Не се наложи да чака дълго за отговора.
По телевизията обстановката изведнъж стана много шумна и разбунена. Едрият мъж беше изтръгнал микрофона от ръката на водещата и крещеше, че и преподобният, и известният учен не струват и пукната пара, защото само обещават отговори, а не могат да обяснят нищо.
— Стигне ли се до това — изръмжа мъжът, — и двамата сте безполезни.
Откъм публиката се надигнаха аплодисменти и скандирания, на които едрият мъж реагира, като се впусна в тирада как никой — нито учените умове, нито църквите, нито правителството — няма отговор за морето от Завърнали се, което скоро ще издави всички Истински живи.
— Всички те са изключително доволни само да си седят и да ни убеждават как трябва да чакаме послушно като деца, докато немъртвите ни завличат в гроба един по един!
— Изключи го — каза пастор Питърс.
— Защо? — попита жена му.
— Тогава го остави. — Той се изправи. — Отивам в кабинета си. Имам да пиша проповед.
— Мислех, че си готов.
— Винаги има още една за писане.
— Може би аз мога да помогна — предложи жена му и изключи телевизора. — Не ми трябва да гледам това. Предпочитам да ти помогна.
Пасторът взе кафето си и избърса масата, където беше стояло. Движеше едрото си туловище бавно и с голяма прецизност, както правеше винаги. Жена му се изправи и допи последната глътка от своята чаша кафе.
— Това шоу ми дава идея за проповедта, която можеш да изнесеш — как хората не трябва да бъдат мамени от фалшиви пророци.
Пасторът изсумтя неразбираем отговор.
— Според мен всички трябва да разберат, че това не е нещо, което става по случайност. Те трябва да знаят, че всичко това е част от план. Хората трябва да почувстват, че за живота им има замисъл.
— А когато ме попитат какъв е замисълът? — подхвърли пасторът, без да поглежда към жена си.
Тръгна бавно към кухнята. Тя се помъкна след него.
— Кажи им истината, че не знаеш, но си сигурен, че съществува план. Това е най-важното. От това имат нужда хората.
— Хората са уморени от чакане. В това е проблемът на всеки пастор, свещеник, проповедник, шаман, вуду жрец и какъвто друг искаш. Хората са уморени да им разправят, че има план, но всъщност никой да не им казва какъв е планът.
Той се обърна и я погледна. Внезапно му се стори по-дребна от обичайното, смалена и изпълнена с недостатъци. Тя винаги ще бъде въплъщение на провала, прозвуча в ума му изведнъж. Мисълта го смрази, преряза на две хода на размислите му и го остави застинал в мълчание.
Тя стоеше също толкова тихо. Откакто бе започнало всичко, нейният съпруг се променяше. Нещо заставаше между тях тези дни. Нещо, за което той не би й разказал. Нещо, за което не се осмеляваше да намери място в проповедите си.
— Трябва да започвам — каза той и направи крачка, за да напусне кухнята. Тя пристъпи пред него — цвете пред планина. Планината се спря в краката и, както ставаше винаги.
— Обичаш ли ме още? — попита тя.
Той взе ръката й в своята. Приведе се и нежно я целуна. Обхвана лицето й с ръце, после прокара пръст по устните й, целуна я отново, дълго и дълбоко.
— Разбира се — отвърна тихо.
И вярваше, че казва самата истина. После я повдигна с огромна нежност и обич и я отмести.
Харолд днес беше особено кисел. Прекадено горещо е, за да направи човек друго, освен да умре, помисли си той, каквото и да означаваше смърт тези дни.
Седна на походното си легло с крака, свити към тялото, с незапалена цигара, увиснала от устата му, и съвършено равен слой пот, блестящ на челото му. Навън в коридора вентилаторите бръмчаха, като раздвижваха въздуха само колкото да повлече някой захвърлен лист хартия из сградата.
Джейкъб скоро щеше да се върне от банята и тогава Харолд щеше да може да излезе, за да отиде до тоалетната. Вече не беше безопасно да се оставят леглата без надзор. Прекалено много бяха станали хората, които нямаше къде да спят, и ако някой изпуснеше кревата си от поглед дори за миг, неизменно откриваше, когато се върнеше, че тази вечер щеше да му се наложи да спи на твърдия паваж под звездите.