Някои хора бяха сигурни, че това е само началото.
Но Харолд и агент Белами стояха настрана от подобни неща. Те само гледаха какво се случва около тях и се опитваха да не се забъркват. Играта на подкови помагаше.
Често, докато двамата мъже стояха сами и играеха, виждаха да въвеждат Завърнали се и Истински живи, един по един, гледащи мрачно и уплашено.
— Справяме се добре — отвърна Харолд.
Той дръпна от цигарата, стъпи здраво и хвърли на свой ред. Подковата издрънча в металното колче.
Над тях слънцето грееше ярко, небето беше ясно и синьо. Бе достатъчно красиво, мислеше си Харолд понякога, за да повярваш, че той и младият мъж от Бюрото са само двама приятели, излезли да се разведрят в летния следобед. После вятърът се обръщаше, облъхваше ги вонята от лагера и донасяше със себе си мисли за печалното състояние на околностите им, мисли за печалното състояние на света.
Белами беше наред. Отново пропусна колчето и не отбеляза точки. Свали си вратовръзката тъкмо когато водеха малка група Завърнали се по алеята от приемния пункт към основната сграда на училището.
— Няма да повярваш какви неща стават там — поклати глава той, след като шествието отмина.
— Трудно ми е да повярвам какво се случва тук — каза Харолд. — Що се отнася до това, което се случва навън, бих повярвал повече, ако имахме телевизор и ни беше позволено да гледаме — той дръпна от цигарата си. — Да прекарваш живота си само сред клюки и слухове не е най-добрият начин да бъдеш информиран.
Харолд хвърли подковата си. Тя се приземи перфектно.
— Не беше мое решение — изрече Белами с онази негова нюйоркска бързина.
Двамата мъже тръгнаха да съберат подковите си. Харолд водеше със седем точки.
— Полковникът се обади — продължи Белами. — И честно казано, дори не мога да твърдя, че беше негово решение. Онези конгресмени във Вашингтон решиха да лишат от телевизия и вестници центровете. Няма нищо общо с мен. Всичко е много над моите пълномощия.
— Добре де — отговори Харолд. Събра подковите си, върна се на мястото и направи хвърлянето си. Приземи се перфектно. — Не е ли много удобно? А сигурно после ще кажеш, че вината не е даже и на политиците. А е на американския народ. В края на краищата той ги е избрал на постовете им. Той ги е поставил там, за да вземат такива решения. Това няма никакво отношение към теб, нали? Ти си само винтче от една много по-голяма машина.
— Да — съгласи се Белами без особена убеденост. — Нещо такова.
Той хвърли на свой ред и най-накрая наниза подковата на колчето. Изсумтя в знак на сдържано задоволство.
Старецът поклати глава.
— Всичко върви към неприятности.
Белами не отговори.
— А как се справя онзи полковник?
— Добре е. Съвсем добре.
— Ужасно е неприятно какво му се случи. Какво едва не му се случи, искам да кажа.
Харолд направи хвърляне. Още веднъж перфектно. Още точки.
— Да — кимна Белами. — И досега не мога да разбера как тази змия се е вмъкнала в стаята му.
Той хвърли и пропусна, но донякъде защото едва не се разсмя.
Продължиха играта си в мълчание за известно време, сякаш просто живееха под слънцето като останалата част от света. Макар че в Аркадия вече имаше повече хора от всякога, повече хора, отколкото агент Белами можеше да се надява да интервюира или посъветва — което бе станало основната му работа сега, когато полковникът отговаряше за сигурността и цялостното функциониране на лагера, — той винаги провеждаше срещите си с Харолд. Беше се отказал да интервюира Джейкъб.
— Е, разкажи ми за жената — помоли Харолд след известно време. Той направи хвърлянето си. Не бе лошо, но не беше и идеално.
— Страхувам се, че ще трябва да бъдеш по-конкретен.
— Старата жена.
— Все още ми е малко неясно. — Белами хвърли и пропусна колчето на километри. — Оказва се, че има много стари жени на този свят. Наоколо витае една теория, че след достатъчно дълго време всички жени ще станат стари жени. Това е наистина революционна мисъл.
Харолд се разсмя.
Белами хвърли и изруга, когато тази подкова попадна още по-ужасяващо далеч, отколкото предишната. После тръгна към другия край на игрището за хвърляне на подкови, без да чака своя съперник. Запретна ръкави. Някак си, въпреки цялата жега и влажност на въздуха, той още не се потеше.
След като го изгледа за момент, Харолд в крайна сметка го последва.