Всички се стреснаха.
— Ще го видя сега — заяви тя, а в ушите й леко звънеше.
— Повикай някого! — изпадна в паника Джуниър.
— Повикай някого — обърна се на другата страна войникът до него.
— Повикай някого — каза следващият войник.
И като последен в редицата, тръгна.
Някой най-накрая дойде и както очакваше Люсил, не бе полковник Уилис, а агент Мартин Белами. Мина през портала в нещо средно между разходка и тичане. Както винаги беше с костюм, но вратовръзката му липсваше. Сигурен знак, помисли си Люсил, че цялата ситуация е обречена.
— Приятна вечер за разходка — започна Белами и пристъпи покрай войниците — отчасти за да задържи вниманието и фокусирано върху него, отчасти за да застане пред колкото се може повече цеви на оръжия, насочени към старицата. — Какво става, госпожо Люсил?
— Не изпратих за вас, агент Мартин Белами.
— Не, госпожо, със сигурност не сте. Но те дойдоха, повикаха ме и все пак съм тук. За какво е всичко това?
— Знаете за какво е всичко това. Знаете не по-зле от всеки друг — ръката й с пистолета затрепери. — Разгневена съм — каза тя категорично. — И няма да допусна нещата да продължават по този начин.
— Да, госпожо — отвърна Белами. — Имате право да сте гневна. Ако някой има право да се гневи, това сте вие.
— Не го правете, агент Мартин Белами. Не се опитвайте да ме спрете, защото няма да стане. Просто искам да говоря с полковник Уилис. Сега идете да ми го доведете. Или изпратете някого другиго да го доведе. Не ме интересува особено кого ще пратите.
— Въобще не се съмнявам, че той в този момент идва насам — продължи Белами. — И честно казано, тъкмо от това се страхувам.
— Е, аз не се страхувам — отсече Люсил.
— Този пистолет само влошава нещата.
— Пистолетът? Мислите, че не се страхувам, защото имам пистолет? — Люсил въздъхна. — Няма нищо общо с пистолета. Не се страхувам, защото съм избрала пътя си. — Застана изправена, като здраво цвете, вкоренено в твърда почва. — Твърде много хора на този свят се страхуват — включително и аз. И аз още се страхувам от много неща. Ужасена съм от някои от нещата, които виждам по телевизията. Дори и преди всичко това да започне, дори след като всичко свърши, ще има от какво да се страхувам.
Но не се страхувам от това. Не ме е страх от това, което се случва точно сега или което може скоро да се случи тук. Приемам го, защото е правилно. Добрите хора трябва да спрат да се страхуват да постъпват правилно.
— Ще има последствия обаче — отбеляза Белами, опитвайки се да не прозвучи като заплаха. — Просто така действа светът. Всичко си има последствия, които невинаги можем да видим. Понякога дори не можем да си ги представим. Както и да приключат нещата тази вечер — а аз се надявам повече, отколкото бихте могли да знаете, че ще завършат мирно, — ще има реални последствия.
Направи малка стъпка към Люсил. Над него, сякаш на света не ставаше нищо нередно, звездите блестяха, а облаците плаваха по своите тихи, сложни маршрути.
Белами стъпи стабилно и продължи:
— Знам какво се опитвате да направите. Вие се опитвате да сложите точка. Не ви харесва как се развиват нещата и мога да го разбера. И аз не съм привърженик на сегашното състояние на нещата. Мислите ли, че щях да завзема целия град и да го натъпча с хора, сякаш са някакъв товар, ако изобщо имах думата по въпроса?
— Ето защо не искам да говоря с вас, агент Мартин Белами. Вие вече не отговаряте за нищо. Не става въпрос за вас. Става въпрос за полковник Уилис.
— Да, госпожо — кимна Белами. — Но и полковник Уилис не е отговорен за нищо. Той просто прави това, което му е наредено да направи. Той също се подчинява на някого, точно като тези млади войници тук.
— Престанете — помоли Люсил.
— Трябва да стигнете над него, ако искате някакво удовлетворение, госпожо Люсил. Трябва да продължите нагоре по веригата.
— Не се отнасяйте с мен като с глупачка, агент Мартин Белами.
— След полковника има генерал или някой подобен над него. Не съм сто процента сигурен каква е командната верига. Никога не съм служил в армията, така че много от това, което знам, съм видял по телевизията. Но знам, че никой военен не прави нищо, което не му е наредено или за което не отговаря. Всичко е само една дълга верига, която в крайна сметка води до президента, а, госпожо Люсил, сигурен съм, че вие знаете много добре, президентът не ръководи нищо. Това са избирателите, частните индустриални лобисти и още, и още. Нямат край.
Той направи още една крачка напред. Вече беше почти достатъчно близо, за да я достигне. Само на няколко метра.