Ако седна на стола и порисувам на апаратите, или техниците ще търсите, или докторска дисертация в нечия глава ще се завърти.
— Колко време лежа след нокаута? Имаш ли представа?
Докторът се е загрижил. Приятел е все пак.
— Почти нямам бели петна. Е имаше звезди и тъй нататък. Известно време и с равновесието… — Да не прекалявам, че току виж ме пратил в болницата. — И сега виждам звезди от понякога. — Погледа ми е недвусмислено отправен към сестрата. Сини очи, руса коса — малко химия е имало все пак. Правилни черти. без грим и „не чува“.
— Не се прави на герой. Обади се ако има нещо.
— Ако сестрата, с която не искаш да ме запознаеш си даде телефона, мога да се обадя още довечера.
— Е наистина има ефект от удара. — докторът затваря вратата зад нас — Дъщеря на шефа и любовница на един дето го карат в голям нов джип. Не създавай проблеми на мен и на себе си. — потупва ме по рамото — Какво си направил, с културизъм ли се занимаваш? Тази цицина къде си я заработил.
Замазвам ситуацията и се измъквам по терлици. Докторът си е доктор — усети промяната. Много агресивен съм станал и в комуникацията. Тялото продължава да се променя по първоначалната матрица — метър и седемдесет и пет на седемдесет и три килограма. Не е особено впечатляващо, ако не си наясно какво може. След два — три дни и ще съм в прекрасна форма и ще се налага да давам обяснения на всички познати. Трябва да намеря време за почивка и балансиране. По програмата за втория и третия ден се полага нулева двигателна активност и си стоиш в креслото. Предвиждат се и разговори с машината или ако си късметлия с някой свободен от дежурство, а не му се спи. Как се прави това в моята ситуация? Ако инцидента в станцията е засечен, дежурните ще търсят. Да се надяваме, че ще открият следите от демончетата. Махалото което инсталирах за два дни ще презапише буфера на камерата. Е, то остава, и може да се сетят, че съм го правил вече два пъти. А ако са достатъчно бързи ще ме видят. Хотели, квартири, дори и познатите са опасни. Спален чувал и като бездомните в някоя недостроена сграда не ме привличат, но в краен случай… В блоковете с парно може и да не е лошо. Конкуренцията може и да ме издаде, а ако ме свари спящ и други неща. Някои от разпределените сигурно са и там, и в полицията. Може и да се престаравам, но такива са правилата на играта. Спазвах ги и „излизах винаги сух от водата“.
Мария щеше да ме запознава с някаква приятелка преди време. Да проверим сега клубовете и приятелките.
Парите в джоба подозрително са намалели. Като се разхождам с такси — нормално. Сега да намеря една автобусна спирка.
Хубава коса. Тъмнокестенява с блясък и лек спомен за къдрене, и с прекрасен аромат. Това за аромата беше на завоя. Трябва да внимавам повече с равновесието и тя също. Не се забелязва на пръв поглед. Нормално облечена панталон и яке. Стегната фигура. Ако се обърне, ще й видя и лицето. Не се заплесвай, ще си пропуснеш спирката.
На входа влизам без да се оглеждам. Портиера е смотан и не смее да спира всеки. Стълбите са удобни и не ми се чака асансьор, въпреки че прави впечатление.
— Здравей Мария, „ти не плачи на идване“. — Правя се на интересен. Тук харесваха цитати.
— Вече не си спомням, кога се яви за последен път и нищо чудно да пусна някоя сълза. Къде се беше изгубил? Влизай и не се притеснявай. Днес съм само сутрин на работа. Канех се да тръгвам. Я, я се обърни. Колко си красив днес. Доколкото знам, не си женен и това не може да е напъпил рог. С някои чужди рога си блъснал.
— Нито едното нито другото. Пробвах здравината на собствената си глава само. Може ли да те пипна — продължавам с малкия флирт.
На вратата се чука тихо, но уверено и се появяват познати панталони и яке, а като вдигам поглед и позната коса.
— Нина, говорили сме, но не съм ви запознавала, нали, Александър.
И ръката която ми подава за ръкостискане, а аз поднасям до устните си, има хубав аромат. Малък маникюр, добре оформени нокти, кожата е поддържана, но не от най-опазените.
— Ние се прегръщахме в автобуса, без да се познаваме и беше много приятно.
Докато Нина се реши какво ще е първото и изречение и да се справи с леката червенина по бузите. Мария е успяла да я прегърне и да каже нещо на ухо. То окончателно й затваря устата и се налага да поема инициативата в разговора.
— Извинявам се за автобуса, не беше нарочно.
— Няма нужда, всъщност причината бях аз. Но не си мислете, че имаше умисъл. — със спокойна усмивка ме връщат в изходна позиция.
— Не блъскайте челата, Нина. Той там е малко повреден. А и време няма. Трябва бързо да се облека и да се изнасям, защото ще потрябвам на някой. — усетила напрежението, Мария се намесва. — Подай ми чантата и излизайте. Отиваме на кафе.