На кафето се оказва, че няма свободни места и се налага да уточняваме програмата веднага. Програма — магазини — кафе — клуб, където ме канят след кратко колебание.
Магазините малко ме изморяват, но успявам да купя обувки — удобен спортен модел, с един номер по-голям от този на краката ми. А когато сядаме на кафето разбирам колко много имам нужда от почивка. В това състояние кафето и алкохола са ми противопоказни, така че пия някакъв сок, същия като на дамите. И разглеждам незаинтересовано витрините отсреща. Цялото ми внимание е заето от дамите, които обсъждат едновременно стоките в магазините, общите си познати, включително присъстващите, времето и клуба, което ме интересува. Обсъждането на моята персона ме задължава да вземам думата от време не време, но не прекалявам.
Сбирката е в някакво училище. Физиономиите са познати. Лекторът ме поздравява. Скука. Идеята не е лоша. Докато говорят за точкова терапия успявам да направя повърхностен анализ на състоянието си и да свикна с променилото се тяло. Проверявам за някои от разпределените, но не усещам присъствие. Мария е с висока степен на активност, но е чиста. Новата ми позната е затворена и проявява само външен интерес към сбирката. Това не ми позволява да поровя по-дълбоко, но това което се усеща са чисти линии и се успокоявам. Лектора е доста мътна глава. Може някой там да е правил нещо. Реалните му възможности са доста ниски сравнени с Мария например. Дори сега да се започне с обучението й, би могла да запали свещ само след два-три месеца. В наше време не горят вещици на клада, но някои тайни служби… И не се знае… Докато се разсейвам, темата се е отместила. От тайните изобретения до светите места и това което е бил Христос и дали е бил изобщо. Честно казано този дето ги надроби беше, мм мм… леке, а фитилите му ги пусках аз. Онзи беше вечно гладен, гладен за любов.
И пак се разсеях. Нина се е включила активно в разискване дали трябва да се действа активно на другото ниво, дали трябва да го правим в реалния живот, или да чакаме бананите да падат сами. От емоцията и се е разкрила и на тяхното друго ниво разглеждам една красива картина синьо-виолетово-розово-червено. Има някакви жълти проблясъци от време на време, но като цяло е доста чиста в мотивацията. Безпокойствата почти изчезнаха. Може да се каже, че всички са проверени. Някои са нервни, време е да си ходят. Лекторът кани Нина за някаква демонстрация. Движение на енергията по малкия и по големия кръг. Моите приятелки се споглеждат внимателно. Историята ще има продължение и е добре да участвам.
— Сега си представи топлината която тръгва отдолу. — започва лекторът.
Това и аз го правя, е доста по точно и с контрол по всички меридиани. Нина се е съсредоточила в пъпа си. Сигурно пъпчето изглежда добре, но за да се балансира за нея е необходимо да се съсредоточи по-нагоре. Лектора повтаря едно и също, а Нина се напъва и след малко ще направи успешно-облекчена физиономия за да го задоволи, а и себе си между другото.
— Нина, пробвай да се съсредоточиш между веждите. — изплъзва ми се от устата докато гледам безплодните усилия.
Тя пробва и нещата се променят. Циркулация, макар и слаба се получи. Усети, зарадва и… всичко свърши. Няма ли равновесие, кръгът се разтваря. Нина ме поглежда умолително. Не може да си подадеш пръста без да ти лапнат ръката.
— След като започнеш с концентрация между веждите бавно сваляй точката надолу и се опитай да усетиш къде е равновесието.
Почти като признание в любов прозвучава:
— Помогни ми. Ела до мен.
Май че е допустимо. Но не е лошо да понамалим ореола, за да няма подозрения.
— Ще започнеш с концентрация между веждите и като усетиш бавно ще сваляш точката надолу и се опитай да усетиш къде е равновесието. Така е според Мантак Чиа — поамериканчен китаец.
И се получи без помощ. Устойчиво, слабичко, но устойчиво. Надробих я пак една. Нина се разпадна бързо — липса на тренировка. Но е готова да ми се хвърли на врата. Нямам нищо против — такива ми са и плановете, но без демонстрации пред публика, поне засега.
— Страшен си.
— Само ви казах как препоръчва опитен майстор. Другото си беше от теб. — прекъсвам суперлативите.
Уточнихме заслугите, разпределихме процентите. Прехвърлих част от славата на лектора за което получих благодарствен поглед и инициативна група се запътихме към близко и евтино кафе. След обсъждане на същите интересни теми и умелите ми измъквания от натиска да пробваме отново с предлагащия естествено, компанията намалява до нас тримата и лектора. Той не ми трябва особено, но може да помогне в зависимост от обстоятелствата.