Мария има идея да отидем у тях. Нина най-после предлага услугите си, а и живее на две-три минути. Лектора, каза си името, но си остана лектора, се стресна и измисли неотложни ангажименти. Опасна слава имат тези момичета. И ето ни в една добре подредена стая с преоблечена в домашен халат домакиня, Мария с разкопчано едно копче на деколтето в повече, и аз седнал по турски на ниско канапе. Съдържанието на барчето е скромно, но е на масата. А аз решавам какъв етюд да изиграя, за да остана тази нощ тук.
— Момичета, аз не зная дали ще издържа и на сто грама концентрат. — започвам отдалече.
Нина обаче налива в тумбеста чашка коняк с много лъскав етикет и двете ми протягат чаши с наздраве. Иди че отказвай. След пет минути нищо не значещи приказки двете феи започват да се държат доста по свободно. Копчетата при Мария са станали две, а домашния халат се е поразтворил и се вижда едно стегнато в чорап, но много добре оформено, по моя преценка, бедро. И Мария се самопредлага за демонстрация. Ако не е чела, то поне е чувала за книжките на Мантак Чиа и иска да настигне приятелката си. Обяснявам още един път идеята, рисувам на един лист схемата от книжката, обяснявам и основните пози в които най-лесно се постига равновесие. Мария избира да е легнала и пак изпреварва. Засегнатата домакиня отбелязва, че това е може би е работната й поза. Слагам ръка на рамото на Нина, след като Мария е затворила очи, равновесието в компанията е възстановено и пак се правя на гуру. Това като че ли помага и Мария затваря малкия кръг почти без помощ, после прави осмицата и държи циркулацията устойчиво.
— Вдигни си бавно дясната ръка, събери пръстите като човка на птица, насочена нагоре. Сега от целия поток отдели една малка нишка и я насочи към тях. Събери енергията в дланта. — тук малко и помагам — сега бавно я премествай нагоре извън тялото.
Тук усетих как Нина се ококори и омекна, защото над ръката на Мария светеше.
— Сега бавно издърпай обратно енергията и я включи в общия поток. Бавно! — Мария губеше концентрация. — Дръж се! Помагам ти! — Наистина се наложи да помагам. — Още малко, сега се отпусни.
И аз се отпуснах без да съм го планирал в ръцете на Нина. И дойде това което задържах от преди обед. Разтресе ме нацяло. Събудих се легнал, завит с памучно одеало и по бельо. „Мръсен манипулатор. Пак се подреди.“ — беше първата ми мисъл естествено. Нина държеше ръка на челото ми, а разтворения халат даваше възможност да разглеждам две привлекателни изпъкналости прибрани в дантелени кошнички.
— Как си? Взе ми акъла. Какво стана.
— Наистина не трябваше да пия коняк — чистосърдечно си признавам. — Само съм отпаднал и ми се върти главата. — продължавам. — Но то е нормално когато под носа ми са такива прелести.
— Наистина си добре — и докато го казва се протяга да остави термометър на полицата зад мен, а халатът се разтваря пред очите ми нацяло — Взе ми акъла днеска на три пъти. Последния път нацяло. От половин час те проверявам дишаш ли и още малко да извикам бърза помощ.
— Мария? Къде е? Добре ли е?
— Тя си отиде сама. С такси. И се обади. Само е уморена. Ти какво направи с нея? Ръката й светеше.
— Това го направи тя сама. — Усмихвам се под мустак.
— Тя ли, а кой след това си отиде с краката си, кой лежи и още не може да се оправи.
Честно казано вече съм добре, но скоро няма да стана. По-добре е Нина да дойде ми прави компания под одеалото. Но съм доста уморен и дори на това не държа. В крайна сметка Нина първо ляга над одеалото, а след това и под него. Присъствието й е доста смущаващо, особено след като сваля дантелите и чорапите. И става тя една.
Станало е светло. Сам съм. И по-добре от вчера. На масата има бележка. „Кафето е на печката. Ключ има на вратата. Ще се прибера довечера в осем и ще се радвам ако си тук.“ Те това беше. Вече си осиновен. Дъщерите на Ева винаги са имали собственическо чувство. Лягам отново. Обичам да се събуждам следобед. Двете ми същности стигнаха до някакво съгласие. За две нощи и три пъти сън. Време е да тръгвам.
Проверката на квартирата отвън дава отрицателни резултати. Тази дежурни никакви ги няма. Ако до сега не са проверили станцията мога да се успокоя.
Мисля си за базата. Запазването на инкогнито при сегашното ниво на техниката е станало доста сложна задача. Нищо чудно да са я пратили в далечна орбита. Бързото техническо развитие през последните години е различно от линията наложена някога. Нещо е станало.
При един познат поддържам компютър с прилични възможности. Там е почти невероятно да проверяват. Изтърсвам се неканен и сядам да проверя техниката. Странно, че преди не съм виждал толкова елементарни неща. Алгоритмите са написани, но прекалено сложно. Пипвам в програмите тук там и нещата се позаглаждат. Впечатлявам домакина с демонстрацията и на молбата да поровя малко в мрежата — няма как да ми откажат. Жалко, че преди не се не се интересувах от вируси. Това сега ще поправим. Докато разглеждам сайта на НАСА, какво дават руснаците и други за космоса, разни места с НЛО /повечето са пълни откачалки/, разни първични кодове на програми се уверявам, че нещата са тръгнали като по моя поръчка. Децата на нашите деца са преминали детската възраст. Все още са слаби механизмите за контрол над средствата за масово унищожение, но се учат. Ще ги бъде. Присъствието на демоните в станцията ме притеснява. С каква цел са тук? Какво търсят? Има доста следи от присъствието им. Има и следи от други, такива „чудеса“ правехме ние преди много време. Излиза, че позицията ни е претърпяла развитие. Излиза, че съм онзи който избяга, когато беше трудно и сега се е върнал. Почти получавам комплекс за вина. Стана време да си тръгвам вече. Пускам няколко усъвършенствани подобия на познати вируси. Благодаря на домакина и тръгвам успокоен към Нина.