С приближаването ми към входа ме изпълва тревожно усещане. Забавям крачка и минавам на другата страна на улицата. Оглеждам внимателно, завивам зад ъгъла и спирам. Изчаквам три — четири секунди и се връщам обратно. На улицата няма никой. Пердето на прозореца обаче се е разместило. Мозъчната активност е доста по-висока от тази на домакинята. Нищо чудно да са ме засекли вече. Съжалявам, Нина, сбогом. С боговете не знаеш какво те чака.
А сега накъде. Сигурно си имам и опашка. Но не стрелят по мен и се завъртам в центъра. Разглеждам чанти и обувки и особено отраженията по витрините. Едно хубаво момиче с възрастни очи се повтаря твърде често и предизвиква спомени и противоречиви чувства. То бавно се приближава, повдига демонстративно ръце. Показва, че не носи оръжие.
— Здравей А Кан. Трудно те открихме. Искам да сме в един отбор.
Логично. Исках ли да я видя или не? Най-голямата ми любов и най-опасният враг. Интересно какво се е случило, за да идва самата тя?
— Благодаря за вниманието. Появи се доста бързо.
— Можеше и по-рано да дойда, но апаратурата за наблюдение беше в креслото. Много грубо си действал, не ти е в стила.
— Трябва да сте забелязали, че за креслото ми помогнаха. А и без апаратура ме намерихте.
— Идваме по твоя сигнал. Приятелката ти със светещите ръце ни упъти доста точно.
Мария вече напразно се опитва. Практиката е да свалят енергетиката веднага.
— Добре ви работи информационната система. — сигурно прослушват някой редовен от клуба.
— Ако не беше ни упътил вечерта, нямаше да се сетим да те търсим. А имаме нужда от теб при сегашната криза. Благодарим, че се обади.
— Трудно ми е да повярвам нацяло в думите ти. Може би някакви гаранции, повече информация…
— Трудно е. Трудно е да си призная. Аз главния координатор на „божествената група“ се провалих.
Помниш ли първата земна база. Бяхме неразделни. Дишах с теб. И ти изчезна. Нямаше те повече от година. Тогава се роди сина ти. Не му казах за баща му. А и ти ме беше забравил след завръщането си. Причините разбрах след много, много време. Много прилича на теб и в уменията и в нрава. Успя някак си да получи достъп до управлението на кораба и не даде да го използваме. Изпрати го в далечна орбита, така че никой не може да стигне до него. Разказа ми какво е научил и после изчезна, като теб. По-жесток е от теб. Ти премълчаваш истината, той я разказа цялата.
— Криво ми беше, че имаш син, но харесвах това момче. Ако сега имаш син, толкова лесно ли ще го скриеш от баща му?
Разговорът се проточи. Без да бързаме напуснахме оживените улици. По навик проверяваме, всеки за себе си, къщите и ъглите. И недоверчиво докосваме съзнанията си. Аз крия слабостта си, какво ли крие тя?
— Какво предлагаш? — вече бързам. Желателно е да намеря метална мрежа преди да затворят магазините. — Мога да остана в тази квартира още един — два дни за да знаеш къде съм.
— Не само аз мога да те намеря там. Без да те подценявам, може да стане горещо. В най-добрия случай — сензация за пресата.
— Помогни ми малко тогава. Какво друго научихте за мен?
— Само това. Има някъде още една точка, но е без локализация. Пробвахме да я търсим и намерихме два трафопоста, антена на самоделна радиостанция и няколко усилвателя на кабелни телевизии в старата част на града. Сигнала ти ходеше произволно по честотите и беше много кратък за апаратурите ни. Работим с усъвършенстван модел на локаторите за джиновете от едно време. Чувствителността е с няколко порядъка по-висока.