Ето я и сцената — Силвия прави няколко крачки, прочита клетвата, криптата се отваря и тогава… Боже мой!…отвътре не се показа нищо!
Не, не съвсем нищо. Във въздуха се поклащаше блестящо алено разпятия, изрязано от кървяща плът. Но Йорла не се виждаше никакъв! Само кървящият червен кръст и сетне от високоговорителите се разнесе зловещият шепот.
Йорла… или онова, което бе излязло от криптата… бе прошепнало няколко неразбираеми думи. И микрофонът ги бе уловил. И макар на екрана да виждахме само кървавия белег, гласът на Йорла стигна до нас от нищото. Чухме го да повтаря нещо отново и отново, докато пропада обратно в криптата.
И това, което повтаряше, беше някакъв адрес в каньона Топанга.
Светлината в залата блесна и ние я посрещнахме с благодарност. Кинсайд се свърза с полицията и им съобщи за научения адрес.
Зачакахме да ни позвънят обратно. Никой от нас не заговори. Мислите ни бяха при Карл Йорла, поклонникът на Сатаната предал своята вяра и за страшното отмъщение, което бе надвиснало над него. Спомнихме си за ужасяващата смърт на режисьора и за кървавото разпятие на гърдите му, мислехме за тайнственото изчезване на Карл. А пред очите ни беше само онази сияйно-кървава звезда, която плуваше на екрана, докато гласът на Йорла шептеше злобно…
Телефонът иззвъня.
Вдигнах слушалката. Обаждаха се от полицията. Изслушах първите няколо изречения. После съм припаднал.
Дойдох на себе си след няколко минути. Още известно време ми беше необходимо преди да успея да заговоря.
— Открили са тялото на Карл Йорла на адреса, който чухме в залата — изрекох с разтреперан глас. — В една колиба горе на хълма. Мъртъв. На гърдите му имало изрязан кръст. Предполагат, че убийството е дело на религиозни фанатици, защото в колибата имало много книги по окултизъм и черна магия. Казаха…
Преглътнах мъчително. Кинсайд ме следеше нетърпеливо.
— Продължавай.
— Казаха, — намерих най-сетне сили, — че Йорла е умрял преди три дни.