Имах план.
Имахцели.
И някой като Тони най-вероятно щеше да ме отклони от тях, защото бе достатъчно само да погледна тези очи, това лице, това тяло, за да знам, че ще забравя твърдата си решимост да докажа на родителите ми, че грешат, и щях да продължа да си затварям очите, затъвайки все по-дълбоко в живота си с Мария и Лони, просто за да бъда близо до него.
Не беше, защото беше сексапилен.
Не беше, защото ми харесваше начинът, по който се движи, и това, че бе някой, чийто гняв не би искал да си навлечеш.
Беше, защото, когато заявих на Лони, че се държи като задник, той ме подкрепи.
Нещо, което не се срещаше често у хората, сред които се движех.
И то бе страхотно.
— Вероятно е добра идея. Докато ти беше вътре, навън започнаха с шотовете и предполагам, че до петнайсетина минути дворът няма да е подходящо място за момиче като теб.
В мислите си аз се отдалечих от здравия разум и дойдох малко по-близо до това да си затворя очите само защото той ме смяташе за „такова момиче“.
Ала вече бях казала, че трябва да си вървя, а той вероятно отиваше към тоалетната, така че щеше да изглежда доста глупаво да не си тръгна.
— Значи, уцелих правилния момент – заявих.
— Аха – съгласи се той.
— Може би ще се видим пак някога? – попитах, доволна, че думите ми бяха прозвучали по-скоро любопитно, отколкото изпълнени с надежда.
— Не съм сигурен – отвърна той, което ме изпълни с повече надежда, отколкото би трябвало, защото реших да приема, че неговото „не съм сигурен“ означава, че не е сигурен доколко е част от тази компания. – Може би.
— О – смотолевих.
— О. – Той се усмихна широко и нареди: – Върви, Кейди. Прибирай се на сигурно място у дома. В състояние ли си да шофираш?
Бях и за първи път тази нощ ми се прииска да не бях.
Аластрашноми хареса, че ме попита.
Кимнах.
— Добре. Чао. – Той се извърна, помахвайки ми небрежно с ръка, и пое през празния коридор с тежка стъпка, сякаш правеше път на някоя знаменитост.
— Чао — извиках след него.
Той сви зад ъгъла и изчезна, без да поглежда назад.
И ето че изричах нова молитва, обещавайки да бъда добро момиче до последния си ден (и този път щях да го удържа).
Молитва за това, виждайки го как изчезва, да не означава, че наистина беизчезнал.
След като я изрекох, излязох на двора, измисляйки оправдание, за да си тръгна от партито, което по време на краткото ми отсъствие се бе разраснало и бе станало много по-бурно.
За щастие, Лони и Мария бяха прекалено погълнати от това да се натискат, така че усилията ми да се откопча, не се проточиха толкова дълго, колкото обикновено.
Искаше ми се да изчакам, докато Тони се появи отново, но с Лони и Мария, така погълнати един от друг, вероятно би изглеждало, сякаш го чакам.
Така че си тръгнах.
Повтаряйки молитвата си.
Макар да се тревожех, че тя всъщност ме прави лошото момиче, което бях обещала да не бъда.
Глава 3
НЯКОГАШНОТО ВЕЛИКОЛЕПИЕ
Настоящето…
Седях на леглото в „Чикади Ин“ в Магдалийн, с изящната голяма винена чаша, която служителите на хотела ми бяха дали, за да си налея разкошното вино „Малбек“, което бях открила в „Пътникът“, и съзерцавах огъня, който младият мъж от хотела бе запалил в камината.
Според уебсайта им това не беше преференциално отношение, защото бях отседнала в Белия дъбов апартамент, единствения апартамент в малкото, забележително очарователно хотелче с десет стаи. Както твърдеше уебсайтът им, повечето от стаите имаха камини и ако от сутринта ги предупредиш, че възнамеряваш да прекараш вечерта в стаята си и да релаксираш, те изпращаха служител, който да я запали.
Бях в Магдалийн от четиринайсет дни, изпълнени с немалко прекрасни огньове и цял куп изключително вкусна храна от румсървис, защото се криех.
Не би било добре да налетя на един човек, докато все още нахвърлях плана на последната глава от живота си.
Бях направила необходимото пътуване на север, но само за да проуча положението. Не бях осъществила контакт.
Това щеше да стане по-късно.
Всичко щеше да стане по-късно.
Очите ми се насочиха към документите, разпилени по леглото.
Сега нахвърлях плана си.
Инспекцията на фара беше направена.
Точно както очаквах, положението беше бедствено. Всички постройки с изключение на фара щяха да се нуждаят от основен ремонт – от нови керемиди на покривите до укрепване на основите. Самият фар се нуждаеше от нова пещ, смяна на водопроводната и електрическата инсталация, кабели за телевизия и интернет, нови бани на всички етажи и нова кухня.