Големият плик беше там вътре.
Не би трябвало да го вземам. Когато фантазията ми се развихреше особено, си представях как един човек научава, че съм тук, нарежда на полицията да претърси стаята ми и го открива.
Естествено, това нямаше да се случи.
Поне не и последната част.
Върнах се до леглото, извадих двете папки от плика и го сложих върху леглото.
Взех чашата с вино и се обърнах към тях.
Отворих по-тънката.
Закачена с кламер за лявата корица, имаше снимка на брат ми, излизащ от прелестна къщурка със стени с дървени летви и отиващ към синьо субару, паркирано на алеята.
За последно го бях видяла на погребението на майка ни. За последно бях говорила с него на погребението на майка ни. Не че бях казала кой знае какво. На свой ред той ми беше заявил, че не съм добре дошла на събирането в къщата на мама и татко и да приема, че съм поднесла последните си почитания с присъствието си на службата на гробището.
Патрик, който стоеше до мен, беше бесен.
Не бяхме отишли на събирането.
Татко беше починал около две години по-рано от мама. Въпреки че беше маниак на тема фитнес, бягаше почти всеки ден и внимаваше какво яде, имаше проблеми със сърцето и бе получил няколко инфаркта, последният от които го беше убил.
Смъртта на мама беше по-грозна.
Беше се подхлъзнала в зимната градина и бе паднала лошо, порязвайки се на градинарските ножици. Беше си срязала артерия и бе получила тежък кръвоизлив. Успяла бе да се довлече до вратата и почти бе излязла навън, преди да припадне от болката и загубата на кръв. Беше зима, по време на особено студена вълна.
Беше ужасяващо това, че майка ми бе умряла от измръзване (или от кръвоизлив – никой не бе сигурен кое бе настъпило първо).
Аз бях в шок не само защото я бях изгубила, и то преди да мога да й се извиня (или да открия начин да ми позволи да го направя; изгубила бях и татко по същия начин), но и защото бе умряла по толкова страшен начин.
Патрик го знаеше, така че съвсем не бе останал във възторг от отвратителното отношение на брат ми Кейлън към мен.
Ужасно бе от моя страна да си помисля, че бе напълно в стила на Кейлън това, че по-малко от два месеца след смъртта на мама той се разведе (защото мама би полудяла при мисълта, че брилянтният й, гениален, съвършен най-голям син би могъл да напусне съпругата си и да сложи законен край на връзката им) и си тръгна.
След което направи още нещо напълно в свой стил, премествайки се в другия край на страната, изоставяйки не само жена си, но и двете си деца.
Той беше софтуерен инженер, при това наистина добър. Централата на компанията, за която работеше, беше близо до Сан Франциско. Ала той би могъл да работи навсякъде.
И той направи именно това, установявайки се в едно откъснато градче в Мейн, на около стотина мили северно от Магдалийн.
Май не бях единствената от семейство Уебстър, която обичаше усамотението.
Децата му го посещаваха веднъж в месеца; той също летеше, за да ги види, веднъж в месеца. Очевидно това удовлетворяваше всички, според частния детектив, защото четири дни в месеца бе общо взето лимитът, който децата на брат ми можеха да понесат заедно с баща си. Повече от това би било проблем.
Разстлах документите от папката върху леглото като ветрило. Докладите на наетия от Патрик частен детектив, според които освен всичко това брат ми катереше планини, ловеше риба, плаваше, караше колело, работеше.
Правеше каквото си поиска.
Отпих от чашата с вино, след което поех голяма глътка въздух и преместих поглед върху другата, по-голяма папка.
Три седмици преди да почине, Патрик ми беше казал за частния детектив и онова, което той бе направил. След което ми беше дал плика с папките.
Не ги бях докоснала повече от месец, след като той си отиде.
Изгубила бях бройката на това колко пъти бях прочела съдържанието на втората папка от тогава насам.
Сега отново я отворих.
С кламер за корицата беше закачена снимка на висок, тъмнокос, невероятно красив мъж, вървящ по тротоара на това, което, както знаех вече, беше „Крос Стрийт“ в Магдалийн.
На хълбока си беше подпрял дете.
Момиченце с кремава шапчица с котешки уши. Ушите бяха розови отвътре, също като розовия нос с малки мустачки от черна прежда на челото й. Носеше обемисто розово якенце и кремави ръкавички с един пръст и малки сиви котешки муцунки с розови нослета и уши.
Момиченцето имаше тъмна коса, разстилаща се изпод сладката шапчица. И невероятни лешникови очи. Името му беше Джейни.