На снимката то беше на две годинки.
Сега беше на четири.
Очите ми се плъзнаха към мъжа.
Кърт Йегър, шерифът на окръг Дарби.
Мъж, когото почти през цялото ни познанство знаех като Тони.
Почти от деня, в който (станалият сега) шериф Йегър беше напуснал Денвър, Патрик го беше следил.
Не непрекъснато. Не беше изпратил частен детектив, който да върви по петите му. Ала очакваше доклади на всеки три месеца.
И ги получаваше.
Ето как знаех, че шериф Йегър беше дошъл в Дарби, в Магдалийн, за да постъпи на работа като заместник-шериф в местното шерифско управление. Доста различен пост в това малко, живописно туристическо градче в крайбрежен Мейн от опасната работа под прикритие в Денвър.
Знаех също така, че не бе харесвал шефа си и го бе демонстрирал недвусмислено, когато осем години след постъпването си на работа се беше кандидатирал за поста шериф. Последвала бе ожесточена кампания, ала очевидно достатъчно голям брой жители на Дарби не харесваха стария шериф и Кърт бе спечелил надпреварата, побеждавайки шефа си с девет процента разлика.
На следващите избори бе победил същия опонент с четирийсет и един процента.
На последните избори никой не се беше кандидатирал срещу него.
Смятаха го за добър, проницателен, отдаден, трудолюбив, умен и справедлив.
Знаех също така, че беше излизал, живял и се бе сгодил с красива жена на име Дарси, с която след шест години, последните две от които – с неговия пръстен на пръста й, бе скъсал. Наранена и озлобена, тя се бе преместила в Марбълхед, Масачузетс, за да избяга от него.
Нещо, което прекрасно разбирах.
След това беше излизал и бе живял, но не се беше сгодил, с красива жена на име Ким, която, след четири години заедно, се бе досетила накъде отиват нещата.
И се бе оказала права.
Той бе сложил край на връзката им.
Тя от своя страна се бе опитала да му попречи.
Според жителите на града (които на драго сърце се бяха разговорили, особено пък за тази пикантна клюка) след четири години без никакъв намек, че двойката не знае как да се предпази от нежелана бременност, това, че тя се бе оказала бременна във втория месец само месец след като той беше скъсал с нея, бе безспорен опит да го впримчи.
Ала шериф Йегър нямаше намерение да се остави да го впримчат.
Заради съществуващите рискове беше изчакал детето да се роди, преди да поиска ДНК тест.
Онова, което не беше сторил, бе да се сдобри с бившата си приятелка, за да се „погрижи“ за детето, с което беше изненадал мнозина, защото жителите на Магдалийн бяха очаквали да постъпи именно така (поради което и бяха сметнали бременността на Ким за опит да го впримчи).
ДНК тестът беше направен след раждането. Детето беше негово. Нарекли я бяха Джейн, но той й казваше Джейни.
Знаех защо.
Никога не бих обременил едно дете с някое шантаво име. Нещо, което ще трябва да диктуваш буква по буква или непрекъснато да поправяш онези, които го произнасят погрешно. Моите деца ще носят имена като Джон, Ник, Макс, Мери,Джейн, Бет.Солидни имена. Добри имена.
Това Тони ми беше казал в леглото, след като бяхме правили любов.
По онова време думите му ми се бяха сторили странни, особено решителността зад тях. Неговото име беше Тони. Фамилията му беше Уилсън. И двете имена не бяха трудни нито за произнасяне, нито за писане.
Щях да разбера причината за тях, когато научех, че всъщност се казва Кърт, написано по начин, който виждах за първи път*.
[* На английски името се изписва с нямо „е“. – Б.пр.]
Затова не се учудвах, че дъщеричката му се казваше Джейни.
Частният детектив бе докладвал, че в продължение на три месеца след раждането Кърт бе живял с бившата си, спейки на дивана, за да й помогне да свикне с това да има дете, да бъде част от първите месеци на детето си на този свят, изчаквайки момента, когато щеше да бъде уместно и Джейни щеше да бъде достатъчно голяма, за да се отдели от майка си и да остане само с баща си.
Оттогава насам тя прекарваше всяка втора седмица с него и той дори бе изправил бившата си в съда, когато тя бе заплашила да си тръгне от Магдалийн и да вземе детето със себе си.
Беше спечелил.
С две думи, макар да не беше нужно частният детектив да го казва (той го беше направил въпреки това), бившата на шериф Йегър определено не беше във възторг от факта, че вместо да го впримчи, единственото, което бе постигнала, бе да го накара да спи на дивана й в продължение на месеци, и сега бе принудена да дели едно дете с мъжа, когото очевидно обичаше достатъчно силно (макар и по един доста нездравословен начин), за да направи нещо толкова ужасно.
Не помагаше и това, че Кърт намираше време да излиза по срещи.