— Момиче, ако аз бях единствената му и той изглеждаше така, както изглежда, когато получи съобщение от теб, бих счупила всички рекорди по бързина, опитвайки се да наваксам.
Усмихнах й се на свой ред, обзета от облекчение и чудейки се как ли изглежда Кърт, когато получи съобщение от мен.
— Искам да добавя и своята благодарност, задето се държа толкова прекрасно през всичкото това време – казах, заемайки се със сандвича си.
— Май сме на път да създадем клуб за взаимно възхищение, защото не мога да ти кажа какво облекчение изпитвам, задето не дойде тук, убедена, че съм абсолютна кучка, и твърдо решена да ме мразиш, а вместо това се държиш толкова готино.
— Не бих имала нищо против да бъда член на този клуб – казах, след като преглътнах залъка си.
— Добре – рече тя с пълна уста, но преглътна, преди да продължи. – Може ли да те помоля за нещо?
Опитах се да не изглеждам видимо напрегната, докато кимвах.
— Просто трябва да видя фара. И не само защото винаги съм искала да го видя. Джейни непрекъснато говори за него. Казва, че „стаята с прозорците“ е „просто върхът“. Така че сегатрябвада го видя. И да се запозная с кучето ти. Джейни рисува черни кучета из всичките си книжки за оцветяване и казва, че е за да може да бъде с Полунощ, докато отново не се върне при нея.
Господи.
Обожавах това дете.
— Когато поискаш. Винаги имам вино – поканих я.
— Би билоневероятно.
—Не можеш да сипредставишдори. Ще се уговорим. Два дни в седмицата помагам в Историческото общество, но иначе обикновено съм свободна.
— Страхотно.
— Идеално.
И двете отхапахме от сандвичите си.
А после две пови приятелки обядваха заедно.
* * *
Бързах по тротоара към управлението, но трябваше да забавя крачка, когато телефонът в ръката ми отново се обади.
Кейди,прати ми съобщение.
Буквално можех дапочувствамудебеляването и подчертаването на „прати ми съобщение“.
Това бе, защото към края на обяда ни бях получила есемес от Кърт, който нареждаше:Прати ми съобщение в мига, в който приключите.
Което беше след съобщението, пристигналопредиобяда и гласящо:Мисля за теб. Надявам се да мине добре. Прати ми съобщение в мига, когато свърши срещата ви.
Натиснах микрофона, за да издиктувам съобщението си, така че да не се налага да спирам, за да пиша, и казах:
— Не вдигай пара. На десет крачки от управлението съм. След малко съм в офиса ти.
Изпратих го, след което изкачих стъпалата, влязох в управлението и помахах на един от колегите на Кърт.
— Здравей, Мат.
— Здрасти, Кейди.
Изкачих стъпалата на бегом и се усмихнах на Моника, която беше в малкия си кабинет до този на Кърт.
— Здрасти, Кейди.
— Здравей, Моника.
Забързах по коридора и спрях до отворената врата на Кърт.
Той вдигна глава от бюрото си.
Усмихнах му се, пристъпих вътре и затворих вратата зад себе си.
— За в бъдеще – изръмжа той, – ако се тревожа за теб, не ми казвай да не вдигам пара.
— Ким познава репортер от „Бангор Дейли Нюз“! – възкликнах, без да обръщам внимание на лошото му настроение.
— Ъ… какво?
Приближих се забързано до бюрото му.
— Разказах й за Бостън Стоун и цялата конспирация около прерайонирането и тя се ядоса и каза, че има позната в „Бангор Дейли Нюз“ и ще й се обади веднага щом се върне в офиса, и се надява тя да извади историята на светло!
— Искаш ли да ме уведомиш как мина обядът ти с бившата ми? – попита той, без да обърне никакво внимание на страхотната ми новина.
— Чудесно. Тя е прекрасна. Всичко е наред. Този уикенд ще ми гостува във фара на чаша вино. Ще доведе и Джейни.
Кърт примига, а аз продължих да говоря.
— Знам, че Бангор не е близо, но Ким е съгласна с нас, че става дума за корупция, а Бостън Стоун върти бизнес из цял Мейн, така че според нея историята си я бива и приятелката й няма да има търпение да се захване с нея.
— Ким ще дойде във фара на чаша вино? – повтори той.
— Да – отвърнах нетърпеливо. – Но, Кърт, чу ли какво ти казах за приятелката на Ким?
— Чух. Добра идея, с която Ейми вече се залови. Преди време тя направи голяма разпродажба и се свърза с всички местни вестници. Мик ми се обади по-рано днес и каза, че тя се обърнала към тях като загрижен гражданин на Магдалийн и им разказала всичко. Тази сутрин й позвънил репортер от „Дарби Форкастър“, за да й каже, че ще публикуват историята следващата седмица. А сега може ли да поговорим за това, че с бившата ми ще пиете вино у вас?
— Мислиш, че е лоша идея?
— А ти мислиш, че е добра?
— Не виждам защо не.