— Кейди, тя е бившата ми приятелка – каза ми той нещо, което вече ми бе известно.
— Да, знам.
— И пътят беше наистина трънлив.
— Както и нашият.
— Ъ, да. Нека обаче ти изясня нещо. Мъжете не се чувстват комфортно, когато две жени, с които са спали, се срещнат на чаша вино в къщата на едната от тях.
Замълчах, защото това ми се стори много интересно.
— Целта на този обяд беше да накараш Ким да си извади главата от задника, не да станете първи приятелки.
— Съмнявам се, че някога ще станем първи приятелки, Кърт, но не смятам, че е лошо да станемпростоприятелки.
— Спал съм и с двете ви.
— Е, признавам, че когато се лее вино, езиците се развързват, но силно се съмнявам, че ще започнем да сравняваме Десетте си любими интимни момента с шериф Кърт Йегър.
Той сви сурово устни.
Заповядах си да не се разсмея и продължих внимателно.
— Можеш да ми имаш доверие.
— Знам това – процеди той.
Следващото щеше да бъде по-трудно.
— Можеш да имаш доверие и на Ким.
— Смяташ, че можеш да го твърдиш след един обяд с нея?
Да, по-трудно беше.
— Тя държи на теб.
— Мисля, че го знам, като се има предвид колко трудно й беше да се откаже от мен.
— Знаеш ли, че майка й замалко да се отрече от нея, след като Ким се опитала да ти отнеме Джейни? – попитах го.
Кърт се облегна назад, неспособен да скрие, че тази новина го беше слисала.
— Каза, че отношенията й с брат й пострадали толкова, че все още не са се оправили напълно.
— Исусе – прошепна той.
— Ужасно се бояла да се запознаем и именно затова се държала така в съобщенията, защото мислела, че ще я намразя.
— Мамка му.
Аз вирнах брадичка.
— Харесвам я. Ще бъда нейна приятелка. Тя ще ми дойде на гости. И обещавам да не й кажа, че не мога да си избера любимо изживяване измежду секса в тоалетната на бара, секса на кухненския под преди всички онези години и първия път, когато ме завърза.
— Не се опитвай да ми отвлечеш вниманието, като ме накараш да се възбудя, напомняйки ми за първия път, когато те завързах – предупреди ме той.
Значи,товабеше неговото любимо изживяване. Отбелязах си го наум.
— То свърши, миличък – напомних му.
— То…?
— Свърши – прошепнах. – Бостън Стоун може да построи мол до фара. Един ден Джейни със сигурност ще изкара наистина тежък грип. Аз вероятно тотално ще се издъня в опитите си да бъда Швейцария за Илайджа и Верити, защото ще го накарам да опита с племенницата ми.Наистинане харесвам новата му приятелка. Снощи, когато се прибрах, преди ти да дойдеш, я чух да му крещи, че никога не я слушал, а Илайджа определено умее да слуша. Ала това е просто животът, нищо повече. Тежкото свърши. Нека го оставим зад гърба си и бъдем щастливи.
Изражението му отново стана смесица от красиво и ужасяващо, когато прошепна:
— Не съм свикнал с това.
— Значи, ще трябва да свикнем.
Той се взря в очите ми за миг, преди да извърне глава, и аз видях едно мускулче на бузата му да потръпва.
— Ужасно неуместно ли би било, ако седна в скута на шерифа в кабинета му? – попитах тихичко.
Той начаса ме погледна.
— Не.
Заобиколих бюрото и Кърт завъртя стола си, така че да се настаня в скута му.
Както и направих.
Освен това обвих ръце около раменете му, а той обви своите около мен.
— Ще се справим с Бостън Стоун. А Джейни ще се оправи от онзи грип в бъдещето. Илайджа ще скъса с онова ужасно момиче. А двамата с теб ще се преместим да живеем заедно, ще се оженим и ще си имаме красиво момченце с твоите очи – казах аз.
— Аха, само дето ще бъде момиче с твоите – отвърна той.
Усмихнах се и се сгуших в него.
— Така че просто ще трябва да свикнем да бъдем щастливи, Кърт.
Едната му ръка се вдигна, за да ме притегли по-близо до него. Долепих буза до гърдите му и усетих как той опря брадичка до главата ми.
— Ще се постарая – промълви.
— Добре – промълвих аз в отговор.
— Кофти, но вероятное„ужасно неуместно“ да се натискам на бюрото си с жена си – все така тихо каза той.
— Да, кофти е. Защото означава, че за секс и дума не може да става.
Ръцете му ме стиснаха и аз усетих как тялото му се разтърси от смях. Сгуших се още по-близо.
— Вероятно не би било особено трудно – отбеляза.
— Да свикнем да бъдем щастливи?
Той ме целуна по върха на главата и каза:
— Да.
— Да – съгласих се.
Останахме така известно време, преди Кърт да заяви:
— И това е кофти, но трябва да се залавям за работа, защото ме чакат доста задачи и искам да ги отметна, за да мога да се прибера вкъщи при теб и да гледаме как Джон Сноу най-вероятно среща грозна, кървава смърт от ръцете на Белите бродници.