Усмихнах се в гърдите му на тази шега за „Игра на тронове“, но не казах нищо за кървавия край на Джон Сноу. Трябваше да бъде изненадан.
Целунах кожата над яката на ризата му, след което се отдръпнах, така че да може да погледне в очите ми.
— Обичам те – прошепнах.
— Аз те обичам повече.
— Как ли пък не.
Не се натискахме. Но той ме целуна. А после си облече палтото, за да ме изпрати до колата.
Прибрах се вкъщи и няколко часа по-късно Кърт се присъедини към мен.
Вечеряхме.
Изгледахме три епизода на „Игра на тронове“.
Правихме любов, а после заспахме.
И бяхме щастливи.
Глава 26
ПО НОЩНИЧКА, ЖИЛЕТКА И ЧОРАПИ
КЪРТ
Настоящето…
Не съм сигурен, че „ядосан“ е правилната дума. Както Арни го описа, след като Стоун нахълтал в кабинета му вчера следобед, „освирепял от бяс“ е по-точно казано – каза Джейк в ухото му.
Докато си допълваше чашата с кафе в кухнята на Кейди, където тя му приготвяше закуска, нещо, което ясно бе дала да се разбере, че възнамерява да прави редовно, и действително го правеше, дори в ден като днешния, свободната му събота, Кърт не си даде труд да скрие усмивката си.
— Да разбирам ли, че Стоун не е във възторг от молбата, която Уивър е подал от името на гражданите на окръг Дарби, с искане да бъде спряна процедурата по смяна на предназначението на парковите земи на Магдалийн, докато не бъде направена преценка за наличието на конфликт на интереси сред членовете на борда на управителния съвет? – попита Кърт, докато улавяше очите на Кейди и гледаше как в тях се появява усмивка.
— Това, както и историята във „Форкастър“, последвана от експозето в три части в „Дейли Нюз“ за съмнителните машинации на „Стоун Инкорпорейтид“ в опит да се домогнат до земи из цял Мейн, някои от които – защитени, и да променят предназначението им за търговски и жилищни цели. Бащата на Мик все още е член на „Клуба“ и Мик го помоли да се чуе със старите си приятели, и някои хора взеха да се отдръпват от Стоун, докато тази буря се развихря. Което, предполагам, прави Стоун още по-сприхав.
— Трудно е да бъдеш задник – измърмори Кърт в същия миг, в който се разнесе бръмчене, оповестяващо, че на портата чака някой.
Той улови погледа й и поклати глава, така че Кейди остана до тигана, пържейки бекон, докато той се отправи към домофона до входната врата.
— Дръж ме в течение, Джейк – каза в телефона. – Особено когато имаш толкова добри новини. Сега обаче трябва да затварям. На портата на Кейди има някой.
— Добре, оставям те. Обаче Амбър и Итън искат да ни гостувате за вечеря. Амбър, защото Джоузи харесва жена ти и говори за нея и тя иска да я прецени със собствените си очи, а Итън, понеже иска да те впечатли с някаква рецепта за макарони със сирене, която е измислил и която Джоузи го уверява, че ще бъде върхът, и е решил вие с Кейди да бъдете опитните му зайчета.
— Ще го уредим, когато взема Джейни по някое време следващата седмица – каза Кърт, докато домофонът отново избръмча пред лицето му.
Той се намръщи. Може и да не се беше втурнал да отговори, но проклетото устройство се намираше на няколко крачки от кухнята, така че не му беше отнело цяла вечност да стигне дотам.
— Следващата седмица – съгласи се Джейк. – Чао.
— Чао – отвърна Кърт и като свали телефона от ухото си, натисна копчето, за да се свърже с портата. – Да?
Нищо.
— Натисни бутона, за да отговориш – каза.
— Вие кой сте? – чу се мъжки глас.
Кърт обърна глава към Кейди, която се взираше в домофона.
— Кейди?
Очите й се преместиха към него и тя отвори уста, за да каже нещо, но гласът, разнесъл се от домофона, я изпревари.
— Трябва да говоря с Кейди Уебстър. Тя не живее ли тук?
Уебстър? Никой в Магдалийн и никой куриер не би я нарекъл Уебстър.
— Знаеш ли кой е това? – попита я Кърт.
— Струва ми се, че… звучи като… – Тя премести широко отворените си очи от домофона към Кърт. – Кейлън.
Вратът на Кърт начаса се напрегна. А, не!
Отново се обърна към домофона и натисна копчето.
— Кейлън ли е?
— Пак питам, вие кой сте? – рече Кейлън в отговор, сякаш искаше да знае кой стои нанеговияпраг.
— Напусни имота! – заповяда Кърт.
— Кърт… – започна Кейди и той се обърна рязко, усетил, че тя се приближава.
— Дори не го казвай – изръмжа.
— Но…
— Трябва да говоря с Кейди Уебстър – повтори Кейлън по домофона и Кърт отново насочи вниманието си към него.
— Аз съм шериф Кърт Йегър. И пак повтарям, напусни имота!
Вдигна пръста си от копчето, но отговор не последва.