Единственият прозорец, гледащ към предната част на имота, се намираше на етажа с панорамната тераса, което означаваше да остави Кейди сама при домофона, ако се качеше да провери дали Кейлън се е подчинил, а това нямаше да го бъде.
Оставеше ли я сама с домофона, тя щеше да говори с брат си. По дяволите!
За щастие и за съжаление, гласът на Кейлън се разнесе отново, спестявайки му необходимостта да провери дали задникът си бе отишъл, но и издавайки, че все още е тук.
— Йегър, това не е ли името на онова ченге под прикритие, което…
Кърт натисна копчето и го прекъсна.
— Върви си или ще повикам помощник-шерифите си да те отстранят насила.
Разбра, че Кейди беше до него, когато я усети да слага ръка върху неговата.
— Не се намирам в имота на Кейди. Намирам сепредимота й, така че, освен ако нямаш намерение да злоупотребиш с властта си, не можеш да ме преместиш оттук, а аз няма да си тръгна, преди да съм говорил със сестра си.
— Добре – заяви Кърт сърдито на стаята, не в домофона, и се обърна към Кейди. – Недей да говориш с него. Аз отивам там.
— Кърт – прошепна тя, красивите й зелени очи бяха широко отворени, загрижени и вече готови да простят.
Знаеше си!По дяволите!
— Преди седмица и половина. Червената сватба – започна той. – Помоли ме да ти имам доверие. Аз ти напомних кой е мъжът ти. Сега те моля да ми имаш доверие. Знам, че това те разстройва, миличка, но трябва да се върна към миналото и да ти кажа, че става дума за брат ти. Така чесе налагада сторя това за теб и титрябвада ме оставиш да го направя.
— Остави ме да говоря със сестра си! – извика Кейлън по домофона и Кейди го погледна.
— Миличка – прошепна Кърт.
Тя обърна очи към него.
— Вярвам ти.
Слава Богу. Той улови главата й в двете си ръце, претегли я към себе си и я целуна за миг, а после я бутна нежно назад.
— Недей да говориш с него по домофона.
Тя кимна между шепите му.
Кърт я пусна и се качи тичешком по стълбите, следван от Полунощ. Беше по риза, чорапи и долнище на пижама. Обу си дънки и навлече полото, което бе оставил у Кейди още преди седмици и което тя бе изпрала и прибрала в чекмеджето под леглото, което бе освободила за него.
Обу си ботушите и се втурна надолу по стълбите, все така следван от Полунощ.
Преди да излезе, погледна към Кейди.
— Яке! – извика тя, докато той се обръщаше, за да задържи Полунощ.
— Остани при мама – каза на кучето.
То изскимтя, но отстъпи назад от вратата.
Кърт погледна към Кейди.
— Няма да се бавя.
Почувства, че тя се кани да каже нещо, но затвори вратата, преди да бе успяла да го стори.
Отправи се към портата, която не беше особено близо до фара, без да бърза. Когато наближи, между железните пречки видя брата на Кейди да стои пред едно субару, паркирано пред портата.
Когато се приближи още повече, видя, че Кейлън не беше остарял. Нещо, което и Кейди му беше казала.
Кейди и Кърт бяха имали време. Време заедно. Време да гледат телевизия. Утрини, в които да закусват заедно. Обеди, в които да се видят за обяд. Вечери, в които да вечерят заедно. Нощи, в които да си шепнат, след като бяха правили любов.
Тичайки, за да наваксат. Споделяйки онова, което бяха пропуснали. Опознавайки се наново. Откривайки в кого се бяха превърнали.
Така че Кърт знаеше не само за инцидента пред дома на Кейлън.
Знаеше също така, че брат й не и бе позволил да се запознае с децата му, думите, с които го беше направил, как не й беше позволил да отиде на погребението на родната си майка.
И след всичко, което беше научил, беше убеден, че Кейлън не се е променил. Този човек не беше гадняр или задник. Просто не съществуваше дума за някого като него.
— Пусни ме да вляза, за да говоря с Кейди – сопна се той, когато Кърт дойде достатъчно близо, за да го чуе.
Кърт не отговори, докато не стигна на четири крачки от портата, където спря и заяви:
— Няма начин. Това тук е частен имот. Онова там – общинска земя. Но като шериф на този окръг имам правото да изгоня от общинска земя всеки, който нарушава обществения ред, като тормози един от гражданите ми, дори ако този гражданин е жената в живота ми. Така че те съветвам да не ме предизвикваш.
— Не я тормозя – изплю Кейлън.
— И двамата знаем, че я тормозиш дори само с присъствието си тук.
— Нямаше да бъда тук, ако не се налагаше.
— Аха. И именно затова излязох. Защото Кейди ще иска да знае защо си тук, понеже има меко сърце, а ти си неин брат.
Макар това да е титла, която си получил по рождение, но ако искаш да я запазиш, ще трябва да си я заслужиш.
Устните на Кейлън изтъняха.
Точка за Кърт.
— Няма обаче да ти позволя да се държиш с нея като с боклук – продължи той, – така че първо трябва да минеш през мен и ако не ми хареса онова, което имаш да кажеш, ще си тръгнеш или ще бъда принуден да те изгоня насила.