За да предпази сърцето й, Кърт навярно би искал да беше различна. Знаеше обаче, че няма и никога нямаше да има друга жена за него, отчасти и по тази причина. Така че не би искал тя да се промени.
Даде им десет секунди. Десет секунди, които преброи наум. След това извика:
— Кейди е по нощница, Кейлън, вкарай сестра си вътре.
Кейлън беше заровил лице в шията на Кейди, но при гласа на Кърт го вдигна, зачервено и мокро, и се отдръпна достатъчно, за да я поведе към вратата.
Кърт изтегли Полунощ назад, шепнейки й успокояващо. Затвори вратата и каза на Кейлън:
— Приклекни ниско и й дай минутка.
Направи го, защото Полунощ ръмжеше.
Кейлън приклекна.
Кейди се приближи до Полунощ и също й зашепна успокояващо.
— Вдигни ръка към нея, но го направи бавно – каза Кърт след малко.
Кейлън се подчини.
— Това е брат ми, миличка, той е приятел. Всичко е наред. Добре дошъл е тук. Ние го харесваме.
Кърт се взираше в очите на Кейлън, докато Кейди изричаше тези думи, и видя как болката в тях стана още по-силна.
Беше си я заслужил и го знаеше, затова болеше още повече да види как, след като цял живот си я беше заслужавал, Кейди бе изскочила от къщата само по нощничка в мразовития студ, за да го прегърне.
Всичко това обаче изобщо не помагаше на Кърт да му прости. Той не беше като Кейди. Страшно го биваше да има зъб някому.
Все пак това помогна на Кейлън да слезе до ниво задник от онова, което беше преди, каквото и да бе то.
Поне в този момент.
Полунощ го души известно време, преди да побутне ръката му с муцуна и най-сетне да размаха опашка. Кейлън я погали по главата и бавно се изправи. Кърт все така я държеше за нашийника, за да е сигурен, че няма да имат проблеми.
Едва когато се увери, че всичко е наред, я пусна и промърмори:
— Ще донеса кафе.
— Ела, седни. – Кейди улови брат си за ръката и го поведе към дивана.
Кърт отиде в кухнята.
Полунощ отиде с Кейди.
След около два часа вече бяха закусили (заедно с шибания и брат), а Кърт се беше обадил на Ким и в работата, защото вече имаха и два билета, за да отидат в Денвър още на следващия ден. Кейди щеше да се запознае с племенника и племенницата си и щяха да й направят тест, за да се види дали е съвместим донор на костен мозък.
* * *
—Да му се обадя ли?
— Не.
— Кърт, той е…
— Голям човек, а ти му приготви три яденета, треперейки над него като майка орлица, а после му оправи леглото и сега той се намира в петзвездно студио, от което се разкрива най-невероятният изглед, който ще види някога, а денят беше труден и за двама ви. Дай му малко време да остане сам и направи същото и за себе си.
Беше късно вечерта, не прекалено, но достатъчно, за да опитат да се поотпуснат след един наистина отвратителен ден.
Кейди беше убедила Кейлън да остане, вместо да се прибере у дома си, тъй като прогнозата предвиждаше валежи от сняг. И защото искаше той да е наблизо.
Вероятно не бе само заради товара на плещите му, но и защото изглеждаше така, сякаш всеки момент ще рухне. Настанили го бяха в студиото, след което се бяха върнали във фара и Кейди се бе обадила на Кат, за да й каже, че ще дойдат в Денвър.
Докато тя говореше с Кат, телефонът на Кърт иззвъня и когато видя името на Пат, той се качи на панорамната тераса, за да вдигне.
— Това не ми харесва – заяви Пат в мига, в който Кърт вдигна.
— На мен също, мой човек, но синът му има левкемия.
— И това е една от причините да е толкова отвратително, тя не може да му каже да го духа.
Кърт се сепна, защото, също като Кейди, Пат не беше по ругатните.
— Освен това татко почина от рак, така че ще и бъде още по-трудно.
— Ще я придружа до Денвър – заяви Кърт, отправил невиждащ поглед към бурното море навън. – В момента Кейди говори с Кат, защото иска да отседнем при вас. Така че аз ще бъда до нея, както и вие, и ще й помогнем да се справи.
— Ами ако не се окаже подходящ донор? – попита Пат.
— Ще й помогнем и с това.
Пат се умълча за миг, а после каза:
— Канеше ги на вечеря. Неведнъж, през всичките тези години. Най-сетне онзи тип, брат й, се обади на татко и поиска да й каже да престане. Те били оставили Кейди зад гърба си и тя само причинявала болка на родителите си, опитвайки се да се върне насила в живота им.
Последва пауза, в която Кърт се мъчеше да успокои разбушувалата се кръв във вените си, защото, откакто отново бяха заедно, тя бе споделила с него много неща, но не и това.
—Оставили родната си дъщеря зад гърба си.А ето че сега, когато има нужда от нея, той спи вмоетолегло в студиото.
— Ако не ставаше дума за костен мозък, нямаше да е там. Но Пат, човече, какво искаш да направя? Племенникът й умира.