— Племенник, от когото той я държеше настрани – процеди Пат.
— Ала детето умира, а тя е Кейди. Бих могъл да я окова в мазето си, но ако вярва, че е в състояние да помогне, ще намери начин да се освободи и да се добере до онова дете.
След миг мълчание чу как Пат изпусна шумно дъха си, преди да проговори:
— Просто си мърморя, обаче, Кърт, приятел, колко още трябва да понесе тя?
Кърт знаеше какъв му се иска да бъде отговорът на този въпрос, знаеше също така, че с Кейлън Уебстър в студиото и причината, поради която той бе там, това нямаше да се случи.
— Аз ще бъда до нея – увери той Пат.
— Единственото в тази бъркотия, което ме прави спокоен – измърмори Пат и Кърт затвори очи.
Разговорът приключи скоро след това и Кейди се присъедини към него е уиски за Кърт и чаша вино за себе си. Полунощ куцукаше до нея.
Дълго останаха така, сгушени на панорамната тераса. Кейди се бе свила между краката му, облегнала гръб на гърдите му, докато светлината на фара се въртеше ли, въртеше, огрявайки изгледа.
Кърт се опита да поразведри нещата, като отбеляза:
— Докато сме в Денвър, най-сетне ще мога да те представя на Малк и Том. Те открай време искат да се запознаят с теб. Сега могат да го направят, преди да получат поканите си за сватбата.
— Добре – отвърна тя разсеяно, но все пак добави: Би било хубаво.
Кърт продължи да се опитва да я разведри.
— Дъщерята на Том е женена за сина на Малк, а дъщерята на Малк – за племенника на един местен престъпен бос; за щастие, най-големият син на Малк си взе жена от Индиана, но чувам, че лесно палела. Може да си направим голяма вечеря заедно, та да видя как старите ми приятели се оправят с лудостта, която все смятаха, че ще приключи, когато Инди и Али пораснат, но те очевидно са твърдо решени да сеят хаос до последно.
— Полицейска дъщеря, омъжена за племенника на престъпен бос?
— Аха. Самата тя е частен детектив. Според Малк страшно я бива. Което изобщо не ме изненадва.
— Успокояващо е, че не само нашата история беше луда, не че бих го пожелала на когото и да било.
— Те всички са щастливи и правят бебета. – Кърт я прегърна по-силно, слагайки ръка върху корема и. – Животът продължава.
— Животът продължава – повтори Кейди.
Не му хареса интонацията й, така че доближи уста до ухото й рече:
— Пат се обади, докато ти беше на телефона.
— Кат предположи, че именно това е направил, когато изхвърчал от стаята, след като му казала какво се случва, докато говорехме по телефона.
— Притеснява се, че след загубата на Патрик нещо такова ще отключи мъчителни спомени у теб.
Кейди кимна, все така зареяла поглед към морето.
— Това „да, наистина събужда мъчителни спомени“ ли беше? – попита Кърт.
— Беше „да, не се учудвам, че Пат се притеснява за нещо такова“.
— Кейди, това е доста…
Не довърши, защото тя се завъртя в прегръдките му, за да срещне погледа му.
Не искам Джейни някога да се разболява от тежък грип, ала въпреки това ми се ще да беше това, а не племенникът ми, когото никога не съм срещала, да умира от левкемия. Само че е. Това е животът. И след всичко, случило се в моя, ако съм научила нещо, то е, че колкото и лоши да станат нещата, колкото и да объркаш всичко, ако продължиш напред, те отново ще станат добри. – Тя плъзна ръка по гърдите и нагоре към врата му, без да престава да говори. – Кейлън здравата обърка нещата. Ти имаш право. Всички имате право. Отнесе се ужасно с мен. Ала сега имам шанс да му покажа коя е всъщност сестрата, която никога не поиска да опознае. И наистина не ме е грижа дали ще го осъзнае през времето, което ще ни е необходимо, за да извършим манипулацията, а после ще ме изхвърли отново от живота си, или пък това ще ми даде шанса най-сетне да имам брат. Патрик умираше в продължение на години, но през това време ми даде семейство. Двамата се изгубихме един друг, но през това време ти получи Джейни. Когато лошото дойде, трябва да се съсредоточиш върху доброто, или завинаги ще изгубиш себе си. Така че днес е днес. Онова, което ще се случи утре, ще се случи утре. И както винаги досега, просто ще продължа да живея. По един или друг начин, хубаво или лошо, това ще свърши, а аз все така ще имам теб, семейството си, Джейни и всичко ще бъде наред.
—Семейството ти? – попита Кърт.
— Семейството ми – заяви тя твърдо.
— Кейлън ли?
Кейди изглеждаше объркана, но все пак обясни:
— Ако се сближим в резултат от ставащото, искам да бъдеш отворен за тази възможност, макар да знам, че той ще трябва да ти докаже, че заслужава да бъде част от живота ни.
— Нямах това предвид. Когато каза, че ще имаш семейството си, Кейлън ли имаше предвид?
— Не. Имах предвид моето семейство.