Кърт можеше да опита, но в края на краищата всичко зависеше от Господ.
— Ще направя каквото мога – отговори въпреки това.
Кейди улови ръката му и като я обви около себе си, я поднесе към устата си и го целуна по кокалчетата.
Едва когато я върна на мястото й, каза:
— Благодаря, миличък.
В отговор на което Кърт заяви очевидното:
— За мен ще бъде удоволствие.
Кърт я притисна в обятията си и тя се сгуши по-плътно.
А лъчът на фара, последното, което Патрик Морланд бе дал на дъщерята, която бе срещнал в един минимаркет, се въртеше неспирно в кръг, постоянен и неуморен в сигурността, която предлагаше.
* * *
Тя спеше в леглото си заедно с Полунощ, когато Кърт я остави, облече се и отиде в апартамента над гаража. Все още не беше късно, но беше прекалено късно, за да почукаш на чужда врата.
Въпреки това го направи. Не заблъска така, както само едно ченге умееше, но все пак го направи по начин, който не можеше да бъде игнориран.
Илайджа не се и опита, но когато отвори, беше бос, но анцуг и термопотник, който все още навличаше.
— По дяволите, Кейди добре ли е? – попита в мига, в който видя Кърт на прага.
Определено щеше да му купи шпионка, помисли си Кърт, защото никой не би трябвало да отваря врата, без да знае кой стои от другата страна. Дори мъж с размерите на Илайджа.
— Искам да знаеш, че днес Кейди научи лоша новина. Племенникът й има левкемия.
От въпросителен погледът в очите на Илайджа стана разтревожен и Кърт побърза да го поуспокои.
— Не е някое от момчетата, които познаваш. Става дума за сина на биологичния й брат. Вероятно си забелязал, че в студиото свети, настанихме брат й там. Утре всички отиваме в Денвър, за да може да й направят тест за съвместимост на костния мозък. Ако се окаже, че съвместима, трансплантацията ще бъде направена незабавно.
— Мамка му, мамка му,мамкаму– изруга Илайджа, привеждайки се напред, за да погледне към фара, сякаш по този начин би могъл да се увери, че Кейди е добре.
— Докато ни няма, дъщеря ми и майка й ще се грижат за Полунощ, приятелите ми Джейк, Мики и Джуниър ще хвърлят по едно око на фара, а ти отиваш в Ню Хейвън.
Илайджа се дръпна назад и го зяпна.
— Животът е твърде кратък, братко – прошепна. – Недей да губиш нито секунда.
Илайджа понечи да поклати глава.
— Кърт, човече, аз…
— Недей да губиш нито секунда.
Илайджа затвори уста.
Кърт го погледна право в очите.
— Ами ако не мога да й дам…
— Единственото, което тя иска, си ти.
Илайджа поклати глава.
— Прекалено млада е, за да знае какво иска.
— Ако не се получи, ще понесеш мъката от това да я изгубиш. Вярвай ми, болката от мисълта какво би могло да се случи, е много по-лоша от болката да изгубиш нещо, което не се е получило. Все още можеш да откриеш какво би могло да излезе от връзката ви. Но ако не опиташ, никога няма да знаеш. Мислиш, че не си достоен, затова се задоволяваш с нещо по-малко, нещо, за което си решил, че си достатъчно добър. Така че ще трябва да те помоля да ми повярваш за още нещо. Достоен си, защото знам какъв мъж си, и това е самата истина. Ти обаче отказваш да го повярваш, така че ще трябва да се научиш. Достоен си просто защототясмята, че си. Така че повярвай в онова, коетотявижда, и си закарай задника в Ню Хейвън.
— Никога няма да си простя, ако нещо се случи с Вери и я изгубя по моя вина. Но и понеже, ако това се случи, ще изгубя и Кейди.
— Няма да изгубиш Кейди и ако досега не си го разбрал, тя ще трябва да ти го покаже. Но чуй го от мен, защото аз знам. Тя те прие в сърцето си, Илайджа, а намериш ли веднъж място там, тя никога няма да се откаже от теб.
— Вери ми напомня за нея – тихичко каза Илайджа.
— Тогава си закарай задника в Ню Хейвън, човече.
Двамата отново се взряха един в друг. А после Илайджа погледна към пикапа си зад Кърт и Кърт разбра, че е взел решение.
— Шерифът в мен трябва да те помоли да се наспиш.
Илайджа отново го погледна.
— Мислиш ли, че ще успея да заспя?
Кърт се ухили.
— В такъв случай, ако нямаш термос, Кейди има, така че ще те уредим.
— Имам термос.
Каза го, ала не помръдна.
Кърт повдигна вежди.
— Искаш ли да ти помогна да си събереш багажа?
Ред беше на Илайджа да се ухили.
— Не, приятел, ще се справя и сам.
Кърт кимна и понечи да си тръгне.
— Ще ме държиш ли в течение… за Кейди и племенника й? – помоли Илайджа.
Кърт погледна назад.
— Определено.
Почти беше стигнал до изхода, когато чу Илайджа да го вика. Отново се обърна и го видя да стои на прага с ръка на вратата.