Дори така това бе най-неловкият, най-тъжният час, който Кърт беше изживявал някога, а той бе полицай от двайсет и три години. Виждал бе хора в най-лошите им моменти. Съобщавал бе новини, които завинаги щяха да променят живота им по най-жестокия въобразим начин.
Ала никога не се бе намирал в присъствието на толкова съсипано семейство, гледайки как жената, която обича, става част от него, знаейки, че бе напълно възможно никога да не успее да навакса пропуснатите дванайсет години, независимо колко сладкиши щеше да купи и колко бързо щеше да тича.
— Добре съм – прошепна тя.
Кърт я погледна и я видя да се взира през страничния прозорец; само един поглед му беше достатъчен, за да се увери, че изобщо не беше добре. И като за капак: резултатите бяха готови и тя не беше съвместим донор.
— Добре – промълви той и стисна ръката й, която държеше върху бедрото си.
— Алис е мила.
— Да – съгласи се Кърт и действително беше така, и той се зачуди как Кейлън бе успял да се уреди с такава жена, но не се чудеше как бе успял да я изгуби.
— Утре пак ще отидем да ги видим – каза Кейди. – А после ще вечеряме с приятелите ти. Но смятам, че след това трябва да си вървим. Не искам да се чувстват така, сякаш трябва да се занимават с нас, а вече няма причина да бъдем тук.
Всъщност имаше. Кейлън имаше само един човек на своя страна и това беше Кейди. Само че Кърт нямаше да й го каже.
— Когато се върнем при Кати и Пат, ще купя билети онлайн – рече тя.
— Аз мога да го направя – отвърна Кърт.
— Те, аз… – започна Кейди, но не довърши, защото телефонът й иззвъня. Извади го от чантата си, без да пуска Кърт с другата си ръка, измърморвайки „Верити“, преди да вдигне. – Здравей, миличка.
Послуша за миг, а Кърт се вслуша напрегнато в нищото. Не й беше казал, че е ходил при Илайджа. Тя имаше да мисли за твърде много неща.
Обаждането на Верити можеше да бъде за какво ли не, ала Кърт адски се надяваше да се окаже онова, което му се искаше да бъде.
— Добре съм. Току-що се запознах с децата. Още е прекалено рано, но ще се обадя след ден-два. Не съм съвместима, миличка, така че с нищо не мога да помогна. Ще останем още ден, а после се прибираме – каза Кейди и отново се заслуша.
Кърт усети как пръстите й се свиха конвулсивно, преди от нея да се откъсне едно:
— Моля?
Тя отново се заслуша.
Кърт даде мигач и тъкмо се канеше да завие, когато усети очите на Кейди да се обръщат към него.
— Аз… той етам?– Пауза. –Сега?– Нова пауза, а после едно задъхано: – О, Господи, миличка.
Това звучеше добре.
Кърт зави, усмихвайки се срещу прозореца. Още едно стискане на пръстите му, преди тя да попита:
— Така ли? – Послуша за миг, а после: – Не, не знаех. – Стисна го силно. – Не ми е казал. \
Кърт продължи да се усмихва.
— Да – каза Кейди в телефона. – Да. Това е прекрасно. Толкова се радвам за вас. Уолт му е дал цяла седмица почивка? – Изчака отговора на Верити и рече: – Чудесно. Да. Разбира се, ела този уикенд. Искаш ли да ти изпратя самолетен билет? – Послуша, а после: – Добре. Каза ли на майка си? – Мълчание и: – Да, една седмица изглежда много време, но в края й ще откриеш, че всъщност не е, така че върви да бъдеш с Илайджа. Ще го видя другата седмица, а теб – уикенда след това. Ще хапнем торта за рождените ни дни със закъснение. – Пауза. – Да. Напълно. – Пауза. –Напълно,Верити. Това е прекрасно. Кажи на Илайджа, че с Кърт му пращаме поздрави и ще се чуем по-късно. – Пауза. – Добре. Аз също те обичам. Чао.
С периферното си зрение Кърт видя как Кейди остави телефона, и усети как отново стиска пръстите му.
— Чувам, че си поговорил с Илайджа – отбеляза тя.
— Животът е прекалено кратък – изсумтя Кърт, потискайки усмивката си. – Да разбирам ли, че го е посрещнала с отворени обятия?
—Направили са гона пода до входната й врата около две секунди след като му е отворила.
Исусе.
— Това не исках да го научавам.
— Тя ми казва всичко.
— Въпреки това не исках да го научавам – повтори Кърт.
— Използвали са предпазни средства.
—Това същоне исках да го научавам – изръмжа Кърт, макар да се радваше, че Илайджа бе мъжът, за когото го смяташе, и се беше погрижил за това.
Кейди се изкиска.
Погледна я, когато я усети да се навежда към него, за да каже: