Умилително бе да тълкувам поведението й по този начин, но нищо в Полунощ не показваше, че се чувства сигурна не само когато миризмата ни, но дори когато ние е Кърт бяхме до нея.
Ветеринарната лекарка продължи:
— Ако това поведение се проявява само по време на буря, ще ви напиша рецепта за успокоително, което да й давате, когато се задава буря. Би трябвало да помогне. Ако не подейства, аз или някой от помощниците ми ще дойдем и ще й сложим инжекция.
Кимнах.
Тя ми кимна в отговор, след което влезе в дрешника, за да нагледа Полунощ, а когато се върна, я изпратих до входната врата, опитвайки се да скрия колко нетърпелива бях да се кача обратно горе.
След като затворих след нея, побързах да отида в дрешника.
— Вече е по-добре – каза Кърт. – Мисля, че почти заспа. Ще поседиш ли е нея?
Той излезе и аз заех мястото му вътре, изпитвайки неописуемо облекчение, когато чух Кърт да процежда:
— Обажда се шериф Кърт Йегър. Когато получите това съобщение, искам да ми върнете обаждането с информация за човека, оставил в приюта черна немска овчарка на име Красива магия в полунощ, която миналата година бе осиновена от Кейди Морланд.
Остави номера си, а после тялото му изпълни вратата на дрешника.
— В приюта ли се обади?
— Да – процеди той.
— Защо?
— Защото смятам да говоря с децата на предишния собственик на Полунощ, за да видя откъде я е взел, след което ще разследвам задниците, у които е била преди него.
— А после?
— Здравата ще ги сплаша, като им предявя обвинение в престъпна жестокост към животни.
Господи.
— Скъпи – прошепнах.
— Няма да ги осъдят, но въпреки това ще го направя.
— Възможно ли е изобщо?
— Да. Адски трудно е да бъде осъден човек и обвиненията обикновено се повдигат в екстремни случаи, когато е пострадало повече от едно животно, например при организиране на боеве с кучета или когато има загуба на живот, което, когато става дума за животно, означава загуба на имущество. Но все пък е възможно.
Изглежда, че мъжът ми беше сериозно разгневен, и въпреки че гневът му сгряваше сърцето ми и напълно го разбирах и бях съгласна с него, трябваше да сторя нещо.
— Тя вече е по-добре – казах в опит да го успокоя.
— Преди десет минути не беше, а сега е добре само защото яупоиха.
И именно тогава нещо се случи.
Тези думи и силата зад тях извикаха в съзнанието ми образи, които започнаха да се наслагват един върху друг: Кърт, прегърнал треперещото ни куче в ъгъла на дрешника; Кърт, поучаващ мило Джейни да не говори с пълна уста; Кърт, когото изобщо не го беше грижа, че малкият Кейлъм използва челюстта му като боксова круша; Кърт, който искаше от приюта да му даде информация за едно малтретирано куче; Кърт, който не ми позволи да сляза и да отворя вратата, макар да знаехме, че е ветеринарната лекарка, просто защото отношението му към мен бе толкова закрилническо.
Напираха и други образи, но аз ги спрях, прошепвайки:
— Обичам те.
— Знам.
— И мисля, че съм бременна – избъбрих, все така шепнешком.
Кърт се вкамени.
— Закъснява ми с една седмица. Щях да мина през аптеката на връщане, но времето се развали, така че реших да го оставя за утре.
Думите на Кърт излязоха някак сковано:
— Закъснявало ли ти е и друг път?
— Не.
Все така не помръдваше, както и аз, докато тялото му най-сетне се облегна тежко върху касата на вратата. Очите му не се откъсваха от мен.
— Не мога да повярвам, че ми каза, че може би носиш детето ми, докато лежиш на пода в дрешника с кучето ни.
— Нямаше да ти кажа, докато не съм сигурна, но ти се държеше бащински и просто ми се изплъзна.
Кърт повдигна вежди:
— Да заплашвам някакви малтретиращи животните задници със съд, е бащинско държание?
— Да се грижиш за детето си, независимо в каква форма идва то, дори ако е покрито с козина… да, определено е бащинско.
Погледът му се плъзна по тялото ми, а после отново срещна моя. И когато тези лешникови очи се взряха моите, те сгряха всеки сантиметър от тялото ми.
— Ти може и да ми каза, че носиш детето ми, докато лежиш на пода в дрешника с кучето ни, но аз няма да те целуна, докато си там долу, така че, Кейди, миличка, искаш ли да си донесеш сладкото дупе тук?
Помилвах Полунощ, изправих се на крака и отидох при Кърт.
Той ме прегърна толкова силно, че бе истинско чудо, че ръцете му не се обвиха около мен два пъти.