— Искаш ли да отида и да купя тест? – попита нежно.
В това време? Изключено.
— Не искам да ходиш никъде – отвърнах по същия начин.
— Знаеш ли колко съм щастлив?
— Знам, че вероятно не би трябвало да сме толкова развълнувани. Възможно е да е фалшива тревога. Опитваме съвсем отскоро. Трябва да направя теста, а после да го потвърди лекарят – отвърнах.
— Не говорех за това, макар че не е нужно да казвам, че едно бебе би направило всичко още по-хубаво.
Господи.
Затворих очи.
Не бих предположила, че е възможно да бъдем по-близо, ала думите му ме накараха да се разтопя, дотолкова, че бе истинско чудо как не се сляхме в едно.
Въпреки това отворих очи и попитах притеснено:
— Мислиш ли, че Джейни ще го приеме?
— Мисля, че ако напълно ме изненада, като не го приеме, все ще намерим начин да променим мнението й.
Все още се притеснявах, макар да знаех, че е прав.
— Добре, в такъв случай мислиш ли, че можеш да ме целунеш сега? — помолих го.
Устните му потръпнаха, очите му станаха още по-топли и той наведе глава към мен.
— Да – прошепна, – мога да те целуна.
И го направи… тъкмо когато на вратата се позвъни.
Не ме пусна, но вдигна глава и погледна към стената, отвъд която беше коридорът, сбърчвайки вежди.
— Очакват се поледици и навсякъде има предупреждения за лошо време – казах. – Кой, освен един ветеринар, дошъл по спешност, би могъл да бъде навън в подобно време?
— Брат ти още ли е в Денвър?
— Да.
— Всеки друг би се обадил – измърмори той, когато звънецът отново се обади, а после откъм вратата се разнесе думкане. – Мамка му – изсъска Кърт и ме стисна, без да ме пуска.
Погледна през рамо към Полунощ.
— Аз ще остана при нея – успокоих го.
Той кимна, целуна ме лекичко по носа и ме пусна.
Загледах се след него, а после отидох при Полунощ. Приклекнах и прокарах ръка по тялото й, усещайки как гърдите й се повдигат и спускат, долавяйки ударите на сърцето й, мислейки си колко силно трябва да беше успокоителното, защото никой не можеше дори да се приближи до вратата, без тя да залае или поне да изджавка. Очите й бяха затворени – предположих, че спи.
А после се зачудих как ли щеше да приеме един нов член на семейството, но чуденето ми не продължи повече от две секунди. Като се имаше предвид как се беше държала, когато се запозна с Джейни, бях сигурна, че наистина ще й хареса.
Бях седнала на пода и тъкмо си събувах ботушите с усмивка на уста, когато чух някой да крещи:
— Ще накарам да ти отнематшибанатазначка.
Сърцето ми заби учестено и докато Кърт отговаряше тихо, аз отново проверих дишането на Полунощ, за да се уверя, че нищо не се е объркало с инжекцията. След това се отправих по чорапи към вратата.
— Ще си тръгнеш сам или с белезници на ръцете, ти избираш, Стоун – каза Кърт, докато слизах забързано по стълбите, приковала поглед в широкия му гръб на прага.
Стоун?
Бостън Стоун?
Бостън Стоун бешетук?
— На Окръжната комисия определено ще й бъде интересно да научи, че си използвал обществени средства, за да разследваш търговски дружества, само защото на приятелката ти не й се ще да живее до хотел.
— Първо, тя не ми е приятелка, а годеница – поправи го Кърт, докато се приближавах зад него, премествайки се, без дори да ме погледне, по начин, който красноречиво казваше, че иска да остана зад него.
Така и направих, макар да се изместих мъничко настрани, и най-сетне видях, че мъжът, застанал в преддверието ни, беше висок, тъмнокос и доста красив.
Ала яростното изражение върху лицето му, злобата в очите му и суровата линия на устата му означаваха, че не бешечактолковакрасив.
Да не говорим, че бе прекалено излъскан. Излъсканите мъже никога не ме бяха привличали. Разбира си, единственият, който ме е привличал някога, бе Кърт, така че…
Очите му се стрелнаха към мен и отново се върнаха върху Кърт.
— Бих те поздравил за напредъка във връзката ти, но ми дреме на оная работа.
— Мери си приказките пред годеницата ми – процеди Кърт и аз трябваше да положа усилие да скрия реакцията си, при положение че самият той свободно ругаеше в присъствието ми. Бях приковала очи в Бостън Стоун, но стоях близо до гърба на Кърт.
— Моите извинения, госпожице Морланд – подхвърли Стоун ехидно.
— И второ – резкият глас на Кърт накара Стоун отново да насочи вниманието си към него. – Заемам изборен пост. Отговарям пред гражданите на окръга, не пред Окръжната комисия. Така че, дори да се заинтересуват от твоите простотии, просто от любопитство да видят колко далеч можеш да стигнеш, и дори да има проблем (какъвто няма), не могат да направят нищо по въпроса.