— Извадил си на показ пред пресата личните дела на един от съгражданите си, когото си разследвал незаконно, използвайки обществени средства. За нещо такова могат да те свалят от поста ти – заяви Стоун.
— В момента ли си измисляш всичко това? – попита Кърт подигравателно.
— Не съм сигурен, че Върховният щатски съд ще намери всичко това за толкова безинтересно. – Думите на Стоун ме накараха да сложа ръка върху кръста на Кърт.
— Кърт нищо не е вадил на показ – намесих се. – Ако сте ядосан, че някой е открил какви са плановете ви, преди да успеете да ги прокарате под носа на магдалийнци, трябва да се обърнете към онези, които открито говореха за тях, вместо да се появявате на прага на шерифа, за да го заплашвате.
— Преди да го уволня, този някой сподели, че именношерифътго е открил.
— Не се представих като шерифа – заяви Кърт и аз притиснах ръка върху кръста му, защото не мислех, че беше добра идея да го казва.
Стоун реагира незабавно:
— Значи, признаваш, че си се обадил?
— Не е незаконно да се обадиш на някоя проектантска фирма и да попиташ дали съществуват планове за развитие на парковите земи на Магдалийн – отвърна Кърт.
— Те ми казаха, че не биха споделили, ако обадилият се не е бил облечен във власт.
— Може и така да е, но аз не се представих като шериф, нито ги подведох, твърдейки, че се обаждам във връзка с разследване.
— Значи, става дума за „аз казах, той каза“. Можеш да го използваш в своя защита по време на изслушването в процедурата по свалянето ти от длъжност.
— Обадих им се от мобилния си телефон, така че името ми със сигурност се е изписало, а не би било трудно да открият, че съм шерифът на окръг Дарби. Ала дори да им бях казал, че съм шерифът, в това да се интересувам какво се случва със земи, които попадат под моята юрисдикция, пак не би имало нищо нередно. Като се има предвид, че вече са били направени запитвания относно смяната на предназначението на тези земи, бих казал, че не само не е нередно, а е мое задължение да знам какво се случва в моя окръг. Само че аз не се обадих като шерифа. Ако се опитват да си спасят задника, като дрънкат глупости за това как са говорили открито за делата на своя клиент с един случаен непознат, проблемът си е техен. Но да се обадя по телефона, не е нещо, за което бих могъл да бъда свален от длъжност. А да направя подобно обаждане, за да разбера какво се случва в окръга, за който отговарям, е част от онова, което съм избран да върша.
— В такъв случай ще бъде интересно да те видим как се опитваш да бъдеш преизбран другата година, след като стане обществено достояние, че фарът в Магдалийн е бил спасен с мръсните пари на една златотърсачка, омъжила се за болен старец, за да наследи парите му, след което ти си се оженил за нея. Съветвам те още отсега да започнеш да се оглеждаш за нова работа. Чувам, че в Блейкли не им достигали охранители в мола.
Усетих как тялото на Кърт се напрегна под ръката ми.
Начаса се показах иззад него, но той обви ръка около кръста ми и ме дръпна назад към себе си. Така че използвах устата си.
— Трябва да си вървите – заявих.
— Не съм сигурен, че представлявате заплаха – сви устни Бостън Стоун.
— Не аз съм заплахата.
Веждите му подскочиха.
— Да не искате да кажете, че шерифът ме заплашва?
— Казвам, че ако го правеше, би имал пълното основание, при положение че сте в къщата му и въпреки че нееднократно ви подкани да си вървите, все още сте тук и продължавате да го заплашвате и да говорите гадни неща с цел да го предизвикате.
— Трябваше да ми се обадите за фара, госпожице Морланд – каза той заплашително.
— Ще трябва да го преживеете – отвърнах. – Ида си вървите.
Той не го направи. Вместо това се наведе към мен и от ехидно изражението му стана злобно.
— Ще те съсипя, ще съсипя игоденикати.
Да ме съсипе? Аз вече го бях направила сама, повече от веднъж.
А сега…
Сега единствените хора, чието мнение имаше значение, ме познаваха и обичаха. Бях недосегаема.
Кърт, от друга страна, беше шерифът. Така че той не беше. И все пак този мъж се държеше като злодей във викторианска драма. Би било забавно, ако не беше толкова дразнещо.
Така де, току-що бях казала на Кърт, че е възможно да съм бременна, за Бога!
Следващите думи на Кърт издадоха, че и той мисли като мен.
— Боже, ти си абсолютен шут. Просто си върви – провлече той безстрастно.
Стоун се изпъна, а по лицето му пробяга изненада.
— Искаш да ме докладваш пред Окръжната комисия? Направи го – подкани го Кърт. – Искаш да се опиташ да ме свалиш от длъжност? Давай. Искаш да разпространиш злонамерени клюки за Кейди, за да изгубя следващите избори? Опитай. Единственият, който смята, че имаш някакво влияние, Стоун, си ти самият. Всички вече те смятат за подлец. Ако искаш да те мислят и за глупак, няма да те спирам. Но ще ти кажа, че разполагаш с пет секунди да се махнеш оттук, понеже, честна дума, само защото ми писна да ме отегчаваш, ще ти сложа белезници, ще те арестувам за влизане в чужда собственост, защото ти влезе в къщата ми, без да съм те канил, и ще извикам: един от помощниците си да те откара оттук. Ти избираш. Вярвай ми обаче, говоря напълно сериозно.