— Аз също – изплю Стоун.
— Не ме е грижа – отвърна Кърт.
Стоун се намръщи гневно насреща му.
Кърт намести ръката си на кръста ми, а когато Стоун продължи да се мръщи насреща му, въздъхна.
— Кейди, белезниците са на колана с пистолета ми в дрешника. Ще ми ги донесеш ли? И докато си там, нагледай Полунощ.
— Работата по проекта „Магдалийн Парк“ ще продължи – заяви Стоун.
— Ако успееш да отмениш забраната за строителство или изгубим референдума за отмяна на прерайонирането, нека продължи – отвърна Кърт. – Чудовища като теб, които се хранят с алчност, често побеждават и изобщо не ги интересува каква разруха ще посеят след себе си, стига само да се напечелят достатъчно. Ала ти си този, който ще загуби в крайна сметка, защото си мислиш, че ще оставиш нещо след себе си, докато в историята то ще остане само като глупостта на Стоун или като нищо. Така че все тая. Мисли си, че си спечелил. Не се заблуждавай обаче, че пишеш Декларацията за независимост. Онова, което си намислил, е като да построиш търговски център. Ще мине и ще замине, ала фарът ще си бъде фар, докато с времето не рухне. Няма да има почетни плочи с името ти сто години след като умреш. Както си я подкарал, когато си отидеш, никого няма да го е грижа.
Стоун очевидно нямаше какво да му отговори, защото просто си стоеше там, кипящ от злоба. Така че Кърт ме пусна, побутвайки ме лекичко напред.
— Белезниците, Кейди.
— Няма да ме арестуваш – сопна се Стоун.
— Ще го направя, ако не си изнесеш задника от къщата ми – отвърна Кърт.
Стоун се взря в него, а после ме изгледа яростно и като се обърна, излезе, затръшвайки вратата така, че стъклото се раздрънча.
— Ама че задник – измърмори Кърт.
Обърнах се към него.
— Кърт…
Той ме погледна и не ми позволи да кажа нито дума повече.
— Не си го помисляй дори и за секунда.
— Но той…
— Чуй ме – нареди Кърт и начинът, по който го каза, ме накара да затворя уста и да го изслушам. – Ако си мислиш, че този тип може да ми направи мръсно, трябва да знаеш, че Джейк беше професионален боксьор, който създаде детска боксова лига и от години я ръководи. Родителите го обичат. И не само те. А и децата, които обучи да се боксират през последните не знам колко години, които поддържаше във форма и научи как да се защитават, и им беше модел за подражание, когато дойде тяхното време да се превърнат в добри мъже. А семейството на Джоузи живее в Лавандуловата къща повече от сто години, баба й бе не просто обичана, а направо боготворена в града. А това, че Джоузи осинови Итън, след като майка му го заряза, я издигна до същия статус само за миг.
Майката на Итън го беше зарязала?
Джоузи не ми беше споменала за това. Макар че, като се има предвид, че го е осиновила, логично е да се предположи, че се е случило нещо подобно, освен ако майка му не е починала. Не я бях питала обаче, защото, каквото и да бе станало, несъмнено беше деликатно и не бе имало подходящ момент.
И все пак колко ужасно!
Докато аз си мислех всичко това, Кърт продължи да говори.
— Мик е пожарникар доброволец, който редовно си рискува задника, за да спасява хората и имуществото им, а семейството му притежава „Мейн Фреш Маритайм“, компанията за морски храни, така че не само е тъпкан с пари, но и семейството му е помогнало да бъде основан Магдалийн. Да не споменаваме, че Ейми е Амелия Хатауей, отонезиХатауей, петролните милиардери. Има повече пари, отколкото с теб бихме видели дори да имахме пет живота, или Бостън Стоун би си мечтал някога да налее в банковата си сметка.
Знаех, че Ейми е една отонезиХатауей. Изглеждаше леко притеснена, когато го сподели, но все пак ми каза.
Кърт продължаваше:
— Ти също си тъпкана с пари и не само ги използва, за да възстановиш фара, който магдалийнци смятат за своя радост и гордост, но го отвори за посещения, нещо, което никога не са имали. Така че няма да създават проблеми за това, че си се омъжила за Морланд. Ти си си ти и един поглед е достатъчен човек да види, че не си златотърсачка. Останала си омъжена за него в продължение на седемнайсет години и всеки, който се запознае с теб, ще открие за броени секунди, че е било от обич и лоялност.