Леле, това беше мило.
Кърт все така не спираше:
— Но дори да нямах цялата тази подкрепа зад гърба си, достатъчно е само Алиса да си отвори устата в салона и да каже каквото трябва, и с него е свършено.
Това беше абсолютно вярно. Всички знаеха, че в малките градове новините се научаваха не от местния вестник, а от фризьорския салон.
Кърт не беше свършил:
— Този мъж не ме плаши, Кейди. Не бива да плаши и теб. Той е мегаломан, който си мисли, че парите означават всичко, и фактът, че е тъпкан с тях, му създава мания за величие. Казах му, че е шут, защото действително е така. Стига да беше поискала, Амелия би могла да го смаже сама. Доникъде няма да стигне с проекта си. И няма да ги накара да ме свалят от длъжност. А ти ще се събуждаш в леглото ми всяка сутрин и адски се надявам, че през следващите месеци това ще е, докато си бременна с детето ми. Имам ли това, нищо не ме плаши, Кейди. Нищичко.
Улови лицето ми в шепи и се наведе към мен.
— А сега да вървим да видим как е кучето ни, и просто в случай че всичките усилия, които положихме, не са пуснали корен, да продължим да опитваме. И само да ти кажа, че ще попитаме за пола предварително. Момчето ми ще спи в синя стая. Ако е момиче, вече съм си научил урока – всичко ще бъде в розово. Забрави за онези неутрални жълти простотии, докато чакаме да видим какво ще ни се падне. Когато бебето дойде вкъщи, ще сме готови за него.
Когато бебето дойде вкъщи, ще сме готови за него.
Стоях в преддверието на стара, обновена фермерска къща в крайбрежието на Мейн и почувствах бира, разливаща се по пръстите ми, докато се взирах в лешниковите очи, които виждах пред себе си, които бях виждала върху другата половина на възглавницата, в другия край на стаята, от другата страна на огромна емоционална бездна и през почти две десетилетия – в сънищата си.
Отнело ни бе години и бяхме преминали през какво ли не, дори убийство.
И ето че бяхме тук.
Имам ли това, нищо не ме плаши,Кейди.Нищичко.
— Кейди? – рече той и пръстите му се впиха в плътта ми.
— Допуснах много грешки в живота си…
Кърт доближи лице до моето и прошепна:
— Кейди…
— Ала бях напълно права, когато взех решение да повярвам в теб.
Той допря чело до моето и застана толкова плътно до мен, че носовете ни се докоснаха.
Останахме така, в преддверието на една стара, обновена фермерска къща в крайбрежието на Мейн, така близо един до друг, че когато Кърт затвори очи, ресниците му докоснаха моите.
А после ме целуна.
Имаше вкус на студени нощи и вълнени пуловери, и морски бриз, държане за ръка и закачки, и леко крива усмивка, и топли очи, и мъж, и мускус, и секс, и още милион, милиард други неща, които съставляваха Кърт и които бях открила, и още милион, милиард други неща, които все още не бях.
Поглъщахме се с устни в преддверието, докато аз не се откъснах от целувката и от него, но само за да го уловя нетърпеливо за ръка и да го затегля към стълбището. Бяхме стигнали до подножието им, когато той ме притегли обратно и устните му отново се впиха в моите.
Ръцете му бяха навсякъде, ала езикът му беше цялата ми вселена, докато не го усетих да издърпва пуловера ми нагоре. Вдигнах ръце и направих стъпка назад, за да го притегля по-близо към мястото, където исках да отидем.
Той свали пуловера ми в мига, в който кракът ми срещна първото стъпало. Залитнах, ала Кърт ме улови през кръста – не за да ме спре, а за да ме насочи, следвайки ме по стълбите.
Целувахме се и се докосвахме, и смъквахме дрехите си, докато се качвахме по стълбите. На върха бях останала по сутиен и бельо, и неговия диамант, а той – по боксерки. Пуловерите, дънките, чорапите и ботушите ни се търкаляха разпилени по стълбището, а ние се обръщахме и целувахме, и обръщахме и целуваме, докато прекосявахме късия коридор, блъскайки се в стените, в касата на вратата на спалнята му, и двамата – галещи другия, мъчещи се да получим още и още.
А после Кърт стана нетърпелив, вдигна ме и ме отнесе до леглото.
— Не мърдай – изръмжа, надвесил се над мен.
Единствено очите ми помръднаха, проследявайки го, докато отиваше в дрешника.
Изчезна там за няколко секунди, а когато се появи, беше гол и възбуден. Тази негова тежка походка, която толкова обичах и която бе толкова характерна за него, пълната му увереност в себе си и в тялото му, изпепеляващите му очи, впити в ме при вида на всичко това усетих как между краката ми се разлива влага, и от устните ми се откъсна стенание.
Приближи се до леглото, върху което лежах напряко, и се надвеси над мен. Подпря ръка на матрака до мен и аз впих поглед в мускулите, които се движеха по раменете и гърба му, когато устните му откриха кожата между гърдите ми и се плъзнаха надолу по корема ми.