Дъхът ми секна, когато се задържа там, просто устни, докосващи едва-едва кожата ми, преди да обърне глава, и аз усетих как наболата му брада ме одраска. Предявяваше правата си. Маркираше територията си. Обявявайки мен за своя.
Господи, Кърт Йегър беше просто…
Всичко.
Зарових пръсти в косата му и прошепнах:
— Миличък.
Той повдигна глава и брадичката му одраска кожата ми, а красивите му очи се впиха в моите, когато пръстите му сграбчиха бикините ми от двете страни. Влагата между краката ми се усили, когато той ги плъзна надолу по бедрата ми, и едва когато те се свлякоха по прасците ми, Кърт се присъедини към мен в леглото.
Притисна ме към себе си и разкопча сутиена ми, запращайки го настрани. Исках да свърша, докато той е в мен, свързани, изгубена в лешниковите му очи.
Озовах се по гръб, преди да успея да го изрека на глас, и ето че той вече ме плъзгаше по бедрата си, надвесваше се над мен, обвиваше краката ми около хълбоците си. Очите му блуждаеха жадни по цялото ми тяло, едната му ръка пусна крака ми и се плъзна между нас. Усетих го да потъва в мен.
Гърбът ми се изви в дъга, а ръцете ми се вдигнаха над главата, стискайки ръба на леглото, използвайки го като опора, за да посрещна тласъците му.
Той държеше хълбоците ми здраво и нахлуваше в мен. Тежкото му, накъсано дишане изпълваше стаята, преплитайки се със звуците на моето, а после пръстите му откриха женствеността ми.
О,да.
—Кърт.
— Да.
— Кърт.
— Да, Кейди.
Нахлуваше яростно в мен и аз гледах лицето му, зачервено и сурово, взиращо се в моето, сякаш съм единствената на света, във Вселената, и го разбирах прекрасно, защото той беше единственият и в моята вселена.
— Кърт – изскимтях, започвайки да губя ритъма ни, копнееща за освобождение.
— Кейди – простена той и мускулите на врата му се изопнаха.
Галеше ме с пръсти, докато яростно потъваше в мен, и ето че аз полетях.
Чух как ръмженето му отстъпи място на стонове, тласкайки екстаза ми все по-високо и по-високо, носена единствено от усещането на мъжествеността му дълбоко в мен, свързваща ме с Кърт.
A после ce борех да си поема дъх и пропадах, усещайки отново леглото под себе си, когато Кърт рухна тежко върху мен, подпирайки се на една ръка.
— Кърт — прошепнах.
Начаса главата му се вдигна, очите му потърсиха моите.
— Да? – попита меко.
— Да – отвърнах аз.
Устните му докоснаха моите, отново и отново, преди да ми даде сладка, влажна целувка. А после отпусна чело до моето.
— Това попадна в челната петица – заявих и видях как в очите му лумнаха развеселени пламъчета.
— Съгласен.
Усмихнах му се, макар да беше толкова близо до мен, че не можеше да види устата ми. А после го попитах:
— Вечерял ли си?
— Аха.
— Полунощ добре ли беше?
— Аха.
— Искаш ли да го направим отново?
Усетих как тялото му, все още свързано с моето, се разтресе от веселие.
— Да — отговори и ме целуна.
И ние го направихме отново. Ала този път бавно.
Глава 29
НЕТЪРПЕЛИВ?
КЕЙДИ
Настоящето…
Телефонът иззвъня и аз усетих как Полунощ потръпна рязко, чух как Кърт измърмори, и отворих очи, докато той посягаше към нощното шкафче, без да ме пуска.
Това не беше нещо необичайно. Кърт получаваше обаждания през нощта поне веднъж в седмицата. Лоши неща се случваха непрекъснато, но любимата им част от денонощието беше нощта.
Такъв беше светът и такъв беше животът ми с Кърт. И трябва да призная, че започвах да свиквам.
Ала Кърт не беше от онези, които се прибират вкъщи и започват да се оплакват от работата си. Правеше онова, което наистина искаше. Беше отдаден на работата си. И дори тя да не го изпълваше с еуфория, знаех, че за него означава много да бъде това, което бе за жителите на окръга.
Така че много бързо бях свикнала.
И все пак вечерта, след като Полунощ получи онзи пристъп, след като споделихме нещо невероятно в леглото, а на следващия ден щях да разбера дали съм бременна, когато времето навън бе ужасно, а пътищата — лоши (знаех го, защото това не беше първото обаждане, което Кърт беше получил; дъждът беше преминал в суграшица, а после – в сняг, навсякъде имаше поледици, камионите, ръсещи сол, бяха излезли преди часове, ала хората не можеха да стоят само вкъщи, а да се кара върху лед, беше опасно), не исках да ходи никъде.
— Йегър – каза той в слушалката, а аз погледнах часовника.