Дори това у Кърт беше привлекателно.
— Как точно?
— Не знам – отвърнах и наистина не можех да определя на какво се дължеше, но той действително беше странен.
— Обикновено не си будна, когато се върна от повикване.
— Може и така да е, но не в това е проблемът.
И наистина не беше!
Сега бе по дънки, ботуши и тениска. Посегна да съблече тениската.
— Беше просто автомобилна злополука.
— И това налага присъствието на шерифа?
Странно ми се струваше да го повикат за подобно нещо в нощ, в която не е дежурен. Колкото и разстройващо да е, такъв инцидент едва ли е нещо необичайно.
— Намесен беше алкохол – обясни Кърт.
— Итованалага присъствието ти?
Съблече тениската си и преди да успея да се насладя на гледката, той ми отправи една от леко кривите си усмивки, така че застинах.
— Онзи, който беше пил, бе Бостън Стоун.
Останах си все така застинала, но усетих как очите ми се разшириха.
—Какво? –ахнах.
— Очевидно оттук отишъл право в „Клуба“, вероятно за да се жалва от мен на приятелчетата си. Обърнал доста бири. За негов късмет, и вечерял, докато го правел. Пробата му показа един промил, което не е толкова зле, но като се има предвид, че допустимата концентрация е 0,8 промила, определено шофираше в НС за разлика от другия водач.
— НС?
— Нетрезво състояние.
Аха.
— Има ли някой пострадал? – попитах.
— Никой от тях няма да се чувства добре утре. В другата кола имаше двойка, прибираща се от тържество за годишнина в Шепърд. Мъжът също беше пил, но дрегерът показа много под допустимата концентрация. Двойката каза, че не искали да ходят заради времето, но ставало дума за петдесетгодишнината на лелята и чичото на жената, така че събитието било голямо. Заради пътната обстановка мъжът карал внимателно, движейки се с трийсет-четирийсет километра в час при допустими шейсет. Но от състоянието на колите изглежда така, сякаш и двамата са се движили с максималната разрешена скорост или малко отгоре, което означава, че Стоун трябва да е карал поне със сто километра в час.
— Господи, какво безумие!
Кърт кимна.
— Въздушните възглавници са се задействали и двете коли са със сериозни щети, а пътниците здравата са се раздрусали. Утре ще бъдат понатъртени и насинени, но това е всичко. Парамедиците казаха, че са добре, и всички се прибраха по къщите с изключение на Стоун, който е в изтрезвителното.
Изведнъж от мен се откъсна кискане.
— Нали? – рече Кърт, докато събуваше единия си ботуш; очите му блестяха развеселено.
— Аз… това е… не знам какво да кажа – заекнах.
— Аз пък знам, защото веднъж вече беше спрян от един от заместниците ми, шофирайки точно под допустимата норма, концентрацията на алкохол в кръвта му беше 0,7 промила и му бе отправено предупреждение. Досега не е бил арестуван и няма досие, но случилото се определено не е добре за него и последния половин час в управлението прекарах на телефона с репортери от „Форкаст“ и „Дейли Нюз“.
Сега вече знаех защо се беше държал странно. Подготвяше ме за добрата новина.
— Горкият господин Стоун — заявих самодоволно.
— Естествено, Стоун твърди, че става дума за полицейски тормоз, че дрегерът, който използваме, не отчита вярно, защото му имам зъб и се опитвам да му лепна обвинение за шофиране в нетрезво състояние, когато алкохолът в кръвта му всъщност не е бил над нормата.
Самодоволството ми начаса ме напусна.
— Какво?
Той поклати глава.
— Кейди, не се притеснявай. Момчетата ми не са били там, когато е блъснал колата на онази двойка, но за сметка на това отидоха в „Клуба на Магдалийн“ и имат показанията на служителите и някои от гостите на клуба, че Стоун е прекарал няколко часа там, наливайки се без прекъсване, след което се качил в колата си и потеглил. Освен това го направил, въпреки че служител от клуба се усъмнил дали е в състояние да шофира, и го попитал дали иска да му повика такси, при което този идиот настоял да говори с управителя на клуба и подал официално оплакване срещу въпросния служител, задето си позволил да намекне, че е прекалено пиян, за да шофира. След това поискал да получи ключовете от колата си, макар че нито служителят, нито управителят искали да му ги дадат. Така че не само е бил твърде пиян, за да шофира, но е седнал зад волана дори след като от заведението, в което е пил, го посъветвали да не го прави и официално записали както предупреждението си, така и неговото оплакване, за да не загазят, в случай че се стигне до пътен инцидент. Докато пристигнем, управителят вече беше отпечатал доклад за случилото се. Копие от него се намира в досието на Стоун в управлението.
Не можех да повярвам на всичко, което чувах.