— Как е забогатял, като е толкова глупав? – попитах.
Кърт сви рамене; вече беше разкопчал колана си и сега събуваше дънките.
— Не е глупав. А арогантен. Което е друг вид глупост и може би още по-лоша.
Наклоних глава на една страна.
— Е, мислиш ли, че това ще ти създаде неприятности?
Кърт се изправи, след като беше извадил телефона си от джоба на дънките, приближи се до мен и като ме улови през кръста, ме обърна и ме поведе към леглото.
— Мисля, че ще вдига пушилка и ще направи всичко по силите си, за да ми създаде неприятности, и когато това не постигне никакъв ефект, известно време ще кипи от ярост и ще крои планове за отмъщение. А когато и оттованяма никакъв ефект, ще намери някого другиго, когото да тормози с простотиите си.
Пъхнах се в леглото, усещайки как Кърт се мушва след мен, и заявих:
— Не съм сигурна, че искам да видя частта с кипенето от ярост и кроежите.
Кърт придърпа завивките над нас и отвърна:
— Аз пък мисля, че ще бъде забавно.
Зяпнах го, докато оставяше телефона върху нощното си шкафче.
— Той има пари и адвокати.
Кърт се обърна към мен.
— Има пари, да. А адвокатка му е Тери Багински, която заема второ място в класацията на подлеците и задниците в окръг Дарби, отстъпвайки единствено на Бостън Стоун. Спомняш ли си, че ти споменах за съпруга на онази жена от управлението ми?
Аз кимнах.
— Беше истински коварен тип, най-добрият адвокат на защитата в окръга. Всички служители на реда освен жена му го мразеха и дори тя му се дразнеше, след като спечелеше поредния случай. Той ненавиждаше Багински. Смяташе, че е позор за адвокатите.
Кърт се засмя. Въпреки че разбирах защо му е смешно, нищо от това не ми се виждаше забавно.
— Кърт – казах притеснено.
Той се приведе към мен и ме целуна по носа.
— Прибрах ли се вкъщи при теб? – попита ме.
— Да.
— В леглото ли сме, канещи се да заспим?
Аз кимнах.
— Ще се събудим ли заедно?
— Да, Кърт.
— Ще ми родиш ли дете? – продължи той.
— Ами да, макар че към това може да се наложи да добавя едно „по някое време“.
— Тогава майната им – заяви той. – Ако по някакво чудо успеят да ми създадат проблеми, ще стана охранител в мола. Какво ме е грижа?
Отново го зяпнах.
Кърт се извърна и угаси нощната си лампа, след което се протегна далеч зад мен и угаси и моята. А после ме притегли в обятията си и още по-дълбоко под завивките.
— Наистина ли не ти пука за всичко това?
— Аха.
Полунощ скочи на леглото и се изтегна с въздишка върху глезените ни.
— Заспивай — нареди Кърт.
Сгуших се в него.
— Обичам те, Кейди.
— Аз също те обичам, скъпи.
Отне няколко минути, но най-сетне чух и усетих как дишането му стана равномерно. Наистина не му пукаше.
Абсолютно.
Такъв си беше Кърт. Имаше мен. Имаше Джейни. Така че всичко беше наред.
Усмихнах се широко до рамото му, върху което бях отпуснала глава.
И заспах.
* * *
Събудих се сама в леглото, доловила някакво движение в стаята. Отворих очи и видях, че навън все още беше тъмно. Надигнах се на лакът и чух пъхтенето на куче.
— Будна ли си? – попита Кърт.
— Да – отвърнах сънливо.
Нощната лампа светна. Примигах на светлината и видях Кърт да стои до леглото, облечен в работни дрехи.
Очите ми се спряха върху часовника. Малко след шест.
Всеки ден ставаше по това време, но под „ставаше“ имам предвид, че се надигаше от леглото.
Отново вдигнах очи към него.
— Какво…
Преди да успея да довърша, той размаха една кутийка пред себе си.
— Ставай, скъпа.
Погледнах към кутийката и усетих как устните ми се извиват в усмивка. А после повдигнах вежди.
— Толкова нетърпелив? – попитах.
Той също повдигна вежди.
— Искаш ли да те отнеса в тоалетната?
— Мисля, че и сама мога да стигна дотам – измърморих, отмятайки завивките. Връхлетя ме студ, докато премятах крака през ръба на леглото.
Кърт застана в долната част на леглото и ми подаде кутийката, а с другата ръка ме привлече към себе си и докосна устните ми със своите.
Когато вдигна глава, заяви:
— Не се притеснявай за резултата. Ако е отрицателен, имаме време за още един опит, преди да отида на работа.
Засмях се.
Той свали ръка от тила ми, но само за да ме плесне по дупето и да ме побутне към банята.
Затворих вратата, отворих кутията и прочетох инструкциите. Направих каквото трябваше, след което оставих теста върху няколко сгънати парчета тоалетна хартия, измих си ръцете и отново отворих вратата.
Кърт влезе в банята, а Полунощ седна на прага.
— Разходи ли я вече? – попитах, грабвайки четката си за зъби.
— Аха.
— Нахрани ли я? – попитах, изстисквайки пастата.