— Какво означава всичко това?
— Арни не знае със сигурност, но предполага, че са открили връзка между корпорациите фантоми и един или повече от членовете на управителния съвет на земите, включително Стоун. Говори се, че заради уликите за корупция и конфликта на интереси, засягащи членове на съвета, опитващи се да променят предназначението на земите, без да направят тази информация обществено достояние преди гласуването, и всичко това – за лична изгода, от комисията ще ги помолят да си подадат оставката. След всички тези разкрития от комисията смятат, че нямат друг избор, освен да насрочат нов референдум през ноември. Според Арни референдумът трябва да предвиди по-строга защита на статута на земите. Смята също така, че трябва да бъде подадена молба на щатско или федерално ниво за защитата им. Ще се обади на Джаки, за да задвижат нещата.
Зяпнах го, щастлива, но и мъничко неспособна да повярвам, че всичко май щеше да се развие така, както би трябвало. Ето защо потърсих потвърждение.
— Значи, ще победим?
Нова усмивка.
— Ще победим. – Той ме остави да се насладя на всичко това, но после усмивката му помръкна. – Чувала ли си се с Кейлън?
Радостта ми от новината, че щяхме да попречим на Бостън Стоун и приятелчетата му да съсипят излъчването на Магдалийн, се стопи и аз поклатих глава.
— Не и откакто ми каза, че трансплантацията на костния мозък е минала добре. Не знам какво да правя, Кърт. Ние определено не сме близки. Аз дори не го познавам. Но дори и да бяхме близки, пак не бих била сигурна как да постъпя. Да му се обадя и да попитам? Или това би било натрапвано? Всички ще го питат. А колко пъти би искал да отговаряш на въпроса как с болния ти син? Не мога да се обадя и на Алис по същата причина. Тя ми даде номера си, но аз едва я познавам.
— Просто му прати съобщение, миличка. Кажи му, че мислиш за него и за семейството му и че ако някога поиска да говорите, ти си насреща.
Ако не говорехме за нещо толкова сериозно, изражението му би ме накарало да се разсмея, защото беше очевидно, че не му се иска да изрече тези думи. Не искаше Кейлън да бъде част от живота ми.
Ала понякога животът не ти оставя избор. Но аз се бях научила да приемам това, защото в крайна сметка нещата обикновено се нареждаха.
И докато седях срещу Кърт, бременна с неговото дете, знаех, че понякога се нареждаха прекрасно.
Все пак ми беше приятно да науча, че Кърт приемаше всичко това.
— Добра идея, ще изпратя съобщения и на двамата.
— Август – обяви Кърт объркващо.
— Моля?
— Началото на август, времето все още е хубаво, децата са във ваканция.
— Да, така е в началото на август – потвърдих, когато той не продължи.
— За сватбата ни, Кейди.
Отново го зяпнах и нещо сякаш запърха в корема ми (по един хубав начин).
— Тъй като определено трябва да я направим във фара, бих предпочел да бъде, когато цъфтят лалетата, но няма да чакам толкова дълго.
Тъй като определено трябвада янаправим във фара.
Нещото в корема ми отново запърха.
Имаше някои неща, за които Кърт беше готов да отстъпи, и други, за които, видях, когато погледнах в очите му, не беше.
Дори така…
— Аз ще бъда, ами не знам, бременна в петия месец тогава – изтъкнах.
— Съвършено.
Много отдавна бях престанала да мечтая за това какво искам от живота. Ала никога не си бях мечтала да бъда бременна булка.
— Кърт… – започнах.
— Сватбени снимки с теб, мен, Джейн и бебето. Всички заедно дори ако един от нас все още няма да е роден. Ще бъде съвършено. Никой няма да липсва.
Никой няма да липсва.
И ето че изведнъж всичко бе точно такова, каквото Кърт беше казал, че ще бъде.
Съвършено.
— Не ме карай да се разплача в кюфтето си – прошепнах, когато красивото му лице стана размазано пред погледа ми.
Пръстите му стиснаха моите още по-силно.
— Все още не са ти донесли кюфтето, скъпа.
За да спра сълзите, аз заявих:
— Искам Джейни да носи цветята.
Лицето му омекна и той каза тихичко:
— Мисля, че ще можем да го уредим.
— Възможно е да имам нужда от три главни шаферки – предупредих го.
— Не ме е грижа, ако ще да са десет.
— Това означава, че ти ще се нуждаеш от трима главни шафери – изтъкнах.
— Шаферът има една-единствена задача – отговаря за пръстена. Това означава много повече за жените, отколкото за мъжете, така че можеш да имаш колкото си искаш главни шаферки, но на мен един главен шафер ми стига.
— Той държи и реч – напомних му.
— В такъв случай единопределеноми стига. Нямам намерение да слушам как трима мъже ръсят шеги, заплашвайки да изтропат всичките ми тайни, когато и един е достатъчно голямо мъчение.