— Да.
— Трябва да поканим родителите ти да ни гостуват и да посетим брат ти и семейството му. Не искам да се запозная с тях на сватбата.
— Ще им се обадя веднага след като се наобядваме.
— Искам Пат да ме заведе до олтара – продължих.
— Ти решаваш, миличка, но смятам, че ще бъде на седмото небе от щастие, ако го помолиш.
Така беше. Пат наистина щеше да е във възторг.
— Но на танца баща-дъщеря ще танцувам и с тримата. Не знам как ще успея, но ще го направя.
— Това е хубаво, скъпа. Важно е да включиш и Майк и Дейли. Стисках китката му толкова силно, сякаш висях от висока сграда и той ме спасяваше да не падна.
Потреперих и повторих:
— Планираме сватбата ни.
— Да, Кейди.
— Чакаме бебе и планираме сватбата ни.
Кърт не каза нищо, просто ме държеше за ръка и се взираше в очите ми.
— Бира от кег – прошепнах аз.
Усмивката му беше толкова нежна, колкото и погледът му.
— Съвършено – прошепна той в отговор.
— Обичам те – казах.
— Аз те обичам повече.
— Да – отвърнах и в тази дума се съдържаше толкова много. Защото абсолютно не беше така.
И абсолютно беше.
Така че…
Да.
** *
КЪРТ
След като приключи с телефонния разговор, Кърт остави бирата и мача и се отправи към кухнята. Ала спря на прага.
Облегна се на касата на вратата и плъзна поглед по бъркотията наоколо, а гърлото му се сви така, че му беше трудно да диша.
Кухнята беше обърната с главата надолу.
Кейди стоеше до кухненския остров, с гръб към него, и като че ли разбиваше нещо в купа.
Джейни се беше изправила на колене върху едно от високите столчета, с хартиена фуния за шприцоване, и украсяваше (много зле) едно кексче с ярко оцветена глазура.
Полунощ се бе излегнала на пода до стола на Джейни, така погълната от момента, че дори не вдигна глава, когато Кърт се появи.
Всъщност те всички бяха така погълнати, че никое от момичетата му не усети, че е там.
— Време е за оцветяване – заяви Кейди. – Какъв да бъде следващият цвят, Джейни?
Джейни вдигна очи от кексчето и се провикна:
— Зелено!
Доколкото Кърт можеше да прецени, вече бяха изредили цялата гама. По всички повърхности имаше кексчета с розова, жълта, синя и лилава глазура. По всички повърхности имаше и глазура, захарни пръчици и неизползвани хартийки за кексчета.
— Искаш ли ти да добавиш цвета, или ми имаш доверие? – попита Кейди.
— Имам ти доверие, Кейди – отвърна Джейни и отново се залови да шприцова, но стисна прекалено силно и върху кексчето пльокна безформена купчинка глазура.
Това не предизвика притеснение, а изблик на смях у двете му момичета.
Тук, да гледам как момичета ми правят кексчета,помисли си Кърт. –Още една версия на рая.
— Тате, виж! – провикна се Джейни и той премести поглед от нея към съсипаното кексче в ръката й. Тя вдигна кексчето с безформена топка лилава глазура, покапала и отстрани. – Кейди ме научи как да шприцовам.
— Разкошно, миличка – излъга той, поглеждайки към Кейди, която се беше извърнала към него.
Вече й личеше, макар и едва-едва. Беше в края на четвъртия месец. И точно предишната нощ бяха усетили бебето да рита за първи път.
Тя му се усмихна и той й отвърна със същото. А после влезе и отиде първо при дъщеря си, за да я целуне по главата, преди да мине зад Кейди, да обвие ръка около нея, полагайки длан върху корема й, и да я целуне по шията.
— Кажи ми още веднъж какво ще правим тази вечер – подкани той.
— Подвижно парти! – възкликна Джейни развълнувано.
— Страшно прогресивно – каза Кейди. – Ще започнем у Ейми и Мики, като предястията са у тях. След това отиваме у Джейк и Джоузи, където ще вечеряме. Накрая всички ще дойдат тук.
— За кексчетата! – оповести Джейни.
— Да, поне тази част схванах – усмихна се Кърт на дъщеричката си.
— Итън ще приготви вечерята, а той готви страшно вкусно – обяви Джейни. – Кон и Софи са си вкъщи. А госпожа Ейми каза, чевсичкитей деца ще бъдат там. Ще бъдестрахотно!
— Аз ще шофирам – тихо каза Кейди. – Така ще можеш да пиеш.
— Аз ще шофирам – отвърна той. – Нямам нужда да пия.
И наистина беше така.
Не разбираше защо е нужно да ядат на три различни места. Но онова, което разбираше, бе, че нищо не би могло да го замае по-приятно от това, което се случваше в момента.
— А Кейди, госпожа Джоузи и госпожа Ейми казаха, че ще го правимведнъж в месеца!Така че, когато бебето се появи,всички ще могат да си играят с него!
При думите на Джейни Кейди се отпусна в Кърт, без да престава да сипва зелена боя в глазурата, която бъркаше.