Джейни нямаше проблем с това, че щеше да си има по-малко братче или сестриче.
Дори напротив. Тя нямаше търпение.
— Госпожа Алиса каза, че когато не са на почивка, тя и господин Джуниър ще отговарят за пиенето на подвижните партита – заяви Джейни авторитетно. – Защото тя всеки ден трябвало да готви за сто души, така че ще се занимава само с натипките.
— Напитки, миличка – поправи я Кърт нежно.
— Натипки – отвърна Джейни и той отново й се усмихна.
Тя му се усмихна в отговор и отново се залови да шприцова.
— Може ли да поговорим за минутка? – прошепна Кърт в ухото на Кейди.
Тя изви глава и го погледна. Когато улови погледа му, кимна и се обърна към Джейни.
— Ще се оправиш ли самичка за малко, миличка?
— Да, Кейди.
Тя пусна лъжицата, избърса ръцете си в кърпата и двамата излязоха в преддверието.
— Всичко наред ли е? – попита.
— Току-що получих обаждане. Всички членове на управителния съвет на земите са подали оставка, вместо да им бъдат предявени обвинения в корупция.
Кърт видя как очите й се разшириха.
— Наистина ли?
— Аха.
— Всичките?
— Аха.
— Значи, това е супер тайното нещо, за което каза, че страшно ще ми хареса, когато стане – отбеляза тя.
Кърт се усмихна и повтори:
— Аха.
— Те престъпиха закона и шериф Кърт ги сгащи – прошепна Кейди с блеснали очи.
— Още едно аха. – Той сложи ръце на хълбоците й. – Опитаха се да си измият ръцете с Багински и тя се обърна срещу тях. И тук не става дума за „те казаха, тя каза“. Знаейки с кого си има работа, тя не е поемала никакви рискове и е записвала всичките им срещи без тяхно знание. Когато се опитали да я превърнат в изкупителна жертва, тя извадила всичко наяве.
— Значи, всичко свърши? – попита Кейди.
— Аха. Забраната за строеж остава в сила, а през ноември ще има нов референдум за връщане на предишното предназначение на земите.
Върху лицето й се разля широка усмивка.
— Това е разкошно.
— Знам, че си затънала до уши в глазура, но искаш ли още добри новини?
С все така възторжено лице, тя отговори:
— Никога не може да имаш твърде много глазура.
Кърт предпочиташе кексчетата. Всъщност предпочиташе пая. Но нямаше нищо против допълнителна доза сладост към него.
— Къщата на Стоун е обявена за продан. Говори се, че ще се пенсионира рано-рано. Говори се също така, че ще си купи къща в Малибу.
— Леле.
— Видял е, че не се очертава нищо хубаво тук, освен това е персона нон грата в Магдалийн и най-вече парите секнаха, защото никой не иска да работи с него. Така че беше дотук. Освен това, тъй като на практика бе единственият клиент на Багински, се говори, че тя е приела работа в някаква кантора във Флорида. С други думи, всичконаистинасвърши. И тенаистинаще си отидат.
— С други думи,наистинапобедихме.
Кърт кимна.
Кейди се засмя.
Точно сега, да гледам и слушамкак Кейдисе смее,помисли си Кърт.
Тя се притисна в него и той почувства ръката й върху гърдите си, детето им в корема й.
Не. Точно сега, с нея до мен,помисли си отново Кърт.
— Ще ми се да можех да пия шампанско – рече тя.
— Ще го запазим за когато тя се роди.
— Усещам го, Кърт, и е той.
Кърт обви ръце около нея и я притисна още по-силно до себе си.
— Усещам я, скъпа, и е тя.
— Ще видим.
Ултразвукът беше насрочен за следващата седмица и тогава наистина щяха да видят. Повдигна се на пръсти и го целуна по шията, преди да се отдръпне и да заяви:
— Най-добре да се връщам при кексчетата.
— Аха.
Тя сложи ръце от двете страни на лицето му и го стисна лекичко, преди да се откъсне.
Той я пусна и загледа как тя се връща в кухнята.
— Фунийката ми е празна, Кейди! – възкликна Джейни.
— Веднага ще я напълним, миличка – отвърна тя.
На Кърт му се искаше да се приближи и да погледа. Всъщност знаеше, че би могъл да стои на прага в продължение на часове и да се опива от красотата, която двете му момичета му даряваха.
Ала знаеше, че трябва да им остави време, в което да бъдат само двете. Не бяха имали много възможности, а скоро щеше да се появи още едно момиченце.
Или момченце.
Наистина не го беше грижа. Стига само да получеше своето зелено.
Така че се върна в дневната, при бирата и мача.
До ушите му достигаше приглушеното бъбрене за кексчета и глазура.
Кърт се опъна на дивана, вдигна крака върху малката масичка и потъна в рая.
* * *
КЕЙДИ
Вървях по пътеката, стиснала огромен букет пред много бременния си корем. Погледнах напред и видях Кърт да стои там и да ми се усмихва.
Усмихнах му се в отговор и продължих напред, обзета от желание да изтичам при него, както ставаше винаги когато го видех, ала не биваше да развалям церемонията.