За отрицателно време (нещо почти нечувано за Окопа, където човек влизаше, давайки си прекрасно сметка, че озовеш ли се веднъж вътре, той няма да те изплюе навън, докато не приключи с теб) се озовахме в покрайнините му, но Тони не спря там.
Продължи да ме тегли покрай хора и лагерни огньове, палатки и каравани, докато не стигнахме до стар шевролет, който в тъмното изглеждаше небесносин с дебела бледосиня ивица.
Спря до него и се обърна, дръпвайки ме така, че почти се блъснах в тялото му.
Вдигна ръката ми, разтърси я и процеди:
— По дяволите, Кейди. Исусе,по дяволите!
Останала без думи, аз просто го гледах, давайки си прекрасно сметка какво се беше случило току-що, сериозното положение, в което се бях озовала и в което никоя жена не би искала да се озове, това, че той беше нокаутирал двама мъже в рамките на не повече от две минути.
Той се взираше в мен, видимо ядосан.
Пусна ръката ми, но само за да посочи с пръст към Окопа и да процеди:
— Тованямашеда приключи добре.
— Знам – прошепнах.
— Къде са приятелите ти?
— Н-не знам – заекнах, след което преглътнах и довърших глупаво: – Лони и Мария са в Хаус. Местен рокерски клуб. Дойдох сама.
Усетих острия му поглед още преди да изръмжи:
— Всичките сигнали, които излъчваш, си противоречат, но за едно се оказах прав – и представа си нямаш. Освен това имаш скапани приятели.
Думите му ме накараха да потръпна, но неочаквано той се изправи и като прокара пръсти през косата си, извърна поглед и си пое дълбоко дъх.
След това отпусна ръка и като ме погледна отново, измърмори:
— Не ми влиза в работата.
— Колата ми се развали – казах му.
— Така ли? – попита, сякаш не го беше грижа особено.
— И изгубих апартамента си. Ще съборят сградата, за да построят гараж.
Той присви очи насреща ми.
— И?
— Родителите ми искат да стана маникюристка – споделих идиотски.
— Е, и? – процеди той. – Искаш да ми кажеш, че това е достатъчна причина да влезеш сама в шибанияОкопв шибания Събор на Уайлд Бил и замалко да те изнасилят?
Точно това му казвах, но това беше толкова глупаво, че беше направо унизително, така че не отговорих.
Той пристъпи малко по-близо и наведе брадичка, така че да задържи очите ми в мрака, разпръскван само от лунните лъчи и светлината на далечните огньове.
Въпреки това аз бях запленена.
— Не е моя работа да се грижа за теб, но няма да си тръгна, преди да съм ти казал: момиче, трябва да си дадеш сметка за някои неща, и то колкото се може по-бързо. Ясен ли съм?
О, ясен беше.
За толкова много неща.
Усетих как сълзите напират в очите ми. Не исках да се случи, ала ситуацията беше прекалено унизителна, за да я понеса и в същото време да успея да удържа сълзите. Ето защо те се търкулнаха по бузите ми, а гласът ми пресекваше, когато казах:
— Да, То-тони. Я-я-ясен си.
А после, за да замажа поне малко положението, когато те рукнаха, се извърнах, мъчейки се да преглътна напиращия хлип. Не успях и понечих да побегна, но не бях направила и крачка, когато ръката му се обви около кръста ми и ме издърпа до солидното му тяло.
Задърпах се, отблъсквайки го с двете си ръце, настоявайки с пресекващ глас:
— П-пусни ме.
— Шшшт, Кейди. Просто… не знам – каза така, сякаш наистина не знаеше. – Май е по-добре да го оставиш да се излее навън.
— Мо-мо-мога да го направя ня-ня-някъде другаде – отвърнах, все така бутайки ръката му.
— Можеш да го направиш и тук – промълви той в ухото ми, а другата му ръка също ме обгърна.
— Пусни ме, Тони.
— Просто замълчи и го остави да се излее, Кейди.
Именно това реших да направя, ала колкото и безсмислено да беше, го сторих, като отпуснах ръце до тялото си и извърнах глава, сякаш така щях да избягам поне мъничко от него.
Той ми даде минута, преди да ме дръпне назад. Чух как капакът на каросерията изскърца оглушително, когато той го отвори, а после седна върху него, настанявайки ме до себе си.
Понечих да скоча, ала ръката му, обвита около мен, така че пръстите му се впиха в хълбока ми, ме задържа.
— Не. Седни си на задника, остани тук и се съвземи.
Предполагам, че му дължах поне да не създавам още повече неприятности, така че си седнах на задника, но главата ми си остана извърната настрани.
Ръката му ме пусна.
Когато хлиповете ми отстъпиха място на подсмърчане и дълбоко унижение, Тони промълви:
— Нямам носни кърпички.
— Няма нищо – промълвих и като повдигнах ръба на тениската си, се наведох, за да си избърша бузите и носа.
Когато се надигнах, очите ми си останаха приковани в коленете.