— Това никак не е малко – потвърди той очевидното, когато приключих.
Аз кимнах и си поех дълбоко дъх, внезапно смутена, че бях изприказвала всичко това.
И тогава се случи нещо странно – изведнъж Тони сякаш придоби несигурно изражение.
Виждах го едва за втори път през живота си, така че не го познавах достатъчно добре, за да съм сигурна, но ми се струваше адски необичайно за него да не знае точно кой е и какво става.
А после той обви ръка около мен и ме притисна до себе си.
Мили Боже!
— Нещата ще се оправят – промълви, поколебавайки се отново, преди да вдигне ръката, с която ме беше прегърнал, и да ме потупа неловко над лакътя; след това отново я обви около кръста ми и в това нямаше нищо неловко. Нито за него с начина, по който ме държеше, нито за мен с това, че ме прегръщаше именно той.
Останахме да седим така, сковани, в неловко мълчание, преди да се опитам да наруша атмосферата, като казах:
— Ще измисля нещо. Такъв е животът, нали? Поднася ти гадна изненада и ти откриваш начин да се справиш.
— Така е.
— Много си мил – отбелязах.
— Аха, страшно.
Каза го така, сякаш изобщо не беше вярно, и по кожата ми пробяга студена тръпка.
Обърнах се в кръга на ръката му и отметнах глава назад, потискайки забраненото чувство, изпълнило ме от близостта на лицето му до моето.
— Можеш да престанеш да бъдеш мил. Вече съм добре.
— Ще престана да бъда мил, когато съм сигурен, че ще се качиш в колата си, ще се махнеш оттук и ще си завлечеш задника на работа дори ако трябва да се тътриш цял ден, защото си поела по своя път и няма да се провалиш само защото брат ти е задник, а родителите ти не те разбират. Не съм сигурен дали „Сип енд Сейв“ води до Милано, но кого го е грижа? Ако вечер можеш да положиш глава върху възглавницата, знаейки, че денят ти е бил изпълнен с достойна работа и че вървиш по добър път, независимо от това къде ще те отведе, това е достатъчно.
Беше напълно прав.
А после се запитах дали той можеше да положи глава върху възглавницата вечер, знаейки, че върви по добър път.
Освен това ми се искаше да положа глава върху възглавницата до неговата.
И накрая – наистина исках да го целуна.
Само че това едва ли щеше да му докаже, че съм разбрала урока си от тази нощ и ще успея да се взема в ръце.
Така че се отдръпнах лекичко и той ме остави да го направя, сваляйки ръката си от мен.
Не ми хареса да я изгубя. Но не си позволих да мисля за това и обещах:
— Ще се кача в колата си и ще се махна оттук, ще се прибера у дома, докато все още имам такъв, ще поспя колкото време ми остава, и ще си завлека задника на работа.
Той се усмихна широко.
— Добро момиче.
Аз се усмихнах широко в отговор.
Той скочи от пикапа и като улови ръката ми, ме издърпа след себе си.
— Ще те изпратя до колата ти.
— Добре.
Изпрати ме до колата ми. Е, вървя до мен, докато аз го водех до нея.
Спря до вратата на шофьора и се обърна към мен, при което, за съжаление, ме пусна.
— В състояние ли си да шофираш?
Строго погледнато – вероятно не бях. Ала нищо не кара едно момиче да изтрезнее по-бързо от това да се размине на косъм от групово изнасилване, да бъде спасено от привлекателен мъж, който е мил, но (може би) съмнителен и с когото определено би правила секс, а после да му излее душата си, принуждавайки го да я утеши неловко върху капака на каросерията на стар шевролет.
— Добре съм.
Той ме изгледа изпитателно за миг, а после кимна.
— Ще се видим, Кейди.
И просто така, досущ като преди, се обърна и се отдалечи.
— Тони – повиках го.
Той спря и се обърна.
— Благодаря. Наистина,благодаря ти.Страшно много.
Той ми се усмихна широко.
— За щастие, не се случва често се налага да изиграеш ролята на рицар в блестящи доспехи. Радвам се, че при мен се случи със сладка червенокоска.
Сладка червенокоска?
Какво?
—Чао, Кейди.
— Чао, Тони – отвърнах с усилие.
Той помаха за довиждане, обърна се и се отдалечи.
* * *
— Здравей!
Вдигнах глава от пакетчетата свински кожички, които подреждах, и видях Тони, застанал на пътеката в „Сип енд Сейв“.
Беше на следващия ден (е, строго погледнато, същия ден, просто по-късно). Изглеждах ужасно. Носех работна престилка на „Сип енд Сейв“, която дори Синди Крауфорд едва ли би могла да направи привлекателна (освен ако не я носеше напълно разкопчана, с бански костюм отдолу).
А ето го него.
Широко усмихнат.
— Здравей – отвърнах, вместо да побягна навън (или да се втурна към чантата си с надеждата да имам червило, та поне устните ми да изглеждат добре). – Ъ, мен ли търсиш?