От начина, по който тя го гледаше, Кърт имаше чувството, че би могъл да я заведе в банка, за да направи депозит, след което да обере мястото, и тя пак не би го намразила. И това страшно му харесваше.
Обожаваше начина, по който Кейди Уебстър го гледаше.
Обожаваше го от мига, в който тя се бе обърнала пред онзи кег и бе срещнала очите му.
Мамка му.
По дяволите.
— Това е част от живота ти, Кърт – каза тихо Том. – Тръгнеш ли си оттук, влезеш ли отново в кожата на Тони, целият ти живот се превръща в лъжа и не само лошите са тези, които ще го отнесат.
Това бе първата му мисия под прикритие, макар че се беше подготвял още преди да навлезе в онзи свят. Сега живееше в него вече три месеца.
Знаеше това.
Ала досега не му бяха нареждали да накара едно двайсет и тригодишно момиче с най-зелените очи, които някога бе виждал, да се влюби в него, та с нейна помощ да залови приятелите й.
— Лони опитва да се внедри по-надълбоко, но Ларс не е глупак и знае, че Лони има голяма уста и вечно оплесква нещата. Мария е тази, която изпълнява поръчките. Тя е хубава. Бива я в приказките. Адски е хитра. Ларс я подготвя за нещо по-сериозно, включително да му топли леглото. Мария е приятелка на Кейди. Нищо от това няма да свърши добре.
— Те сами вземат решенията си, те си носят и последствията. Кейди е лоялна приятелка, но се държи настрани, така че гледай да не я замесваш, но я използвай, за да се внедриш – посъветва го Малкълм.
— И ще ме светнеш ли как точно да го постигна?
— Дай и Кърт, ала го направи, докато си Тони – отвърна Том.
Вече го беше правил. На три пъти.
И на нея й беше харесало. На три пъти.
А на него му беше харесало да го направи. На три пъти. Макар че никак не му бяха харесали петте секунди, които му бяха нужни, за да стигне до нея, докато тя се опитваше да отблъсне мъжете, които искаха да я изнасилят. Но му беше харесало това, че именно той я бе спасил.
Кърт въздъхна.
— Ти си Кърт, мой човек – тихо каза Малк. – Ако поискаш да оправиш нещата, когато всичко това свърши, няма да ти бъде трудно.
Беше видял момичето – не,жената– три пъти и тя бе изглеждала сладка дори с махмурлийски очи и престилка на „Сип енд Сейв“.
Можеше да бъде срамежлива.
Можеше да бъде храбра.
Можеше да бъде наивна.
Можеше да бъде сладка.
Израстваше по трудния начин и имаше нужда от някой стабилен в живота си, който да се погрижи да го стори по правилния начин. Не криеше, че иска да загърби нещата, на които не държеше наистина, но към които се чувстваше привързана от лоялност, за да се съсредоточи върху онова, което беше важно.
Кърт не можеше да се преструва, че е част от обкръжението на един наркодилър, и да бъде този човек за нея. Само че му бяха наредили да стори именно това.
Но и искаше да бъде този човек. Така че щеше да бъде.
— По дяволите – промърмори.
— Действай, човече – окуражи го Том.
Кърт изгледа първо него, после Малк, помаха им, а след това се обърна и се отдалечи.
Глава 5
ДОРИ ПОМЕН
Настоящето…
Приближих се до фара, слисана, че бяха успели да съборят старата ограда и да издигнат нова за времето, през което ме нямаше.
Вярно, бях отсъствала пет седмици, което не беше малко, но пък оградата беше дълга.
И сега бе чисто нова.
След като се бяхме съгласили да приемем офертата, направена за къщата на Патрик, преди да си тръгна от Денвър, бях успяла да избера строителен предприемач, както и да намеря интериорен дизайнер в Огъста.
За да може строителите да си вършат работата, без да бъдат обезпокоявани (твърде много), да не говорим, че това бързо щеше да подобри общия изглед на мястото, бяхме решили да започнем от оградата, спирайки се на симпатична бяла дървена ограда, която не крещеше „махайте се“, но все пак отделяше частната собственост от общинските земи.
Като се имаше предвид, че лятото наближава, предприемачът имаше доста ангажименти и нямаше да може да започне работа през следващите две-три седмици, да не говорим, че в началото екипът му щеше да бъде съвсем малък.
Очевидно бе обаче, че не си бяха губили времето, докато ме нямаше.
Белите летвички се издигаха на около метър и двайсет над земята между малко по-високите заострени готически колчета – много по-солидна от старата ограда, ала едновременно с това дружелюбна и наистина привлекателна.
Заострените върхове на колчетата бяха боядисани в лъскаво
черно, което чудесно си пасваше с цветовата гама на постройките, които ограждаха.
Страшно ми хареса.
Още повече ми хареса новата порта.