Двукрила, тя се издигаше между солидни каменни колони, окачена с помощта на огромни черни панти с черни железни клинове, забити в дървото.
След като я избрах, Уолт, моят предприемач, каза, че вероятно няма да пристигне по-рано от шест до осем седмици, тъй като трябваше да бъде изработена по поръчка. Очевидно се беше заловил за работа незабавно, поръчвайки я още преди да напусна Мейн, защото тя вече беше тук.
И беше разкошна.
Спрях пред нея (защото беше затворена), слязох и се приближих, усещайки как по гърба ми пробягва тръпка на очакване, и то не защото в имота ми бяха паркирани седем различни пикапа, което означаваше, че вътре има доста хора, правещи най-различни неща, които щяха да превърнат мястото в мой дом.
Беше заради голямата табела върху каменната колона до портата, с лъскави месингови букви, изпъкващи върху черния фон.
Приближих се до нея и прочетох написаното, макар че именно аз бях съставила текста с помощта на Джаки, която оглавяваше Историческото общество на Магдалийн. Излишно бе да казвам, че след като видях лалетата, се бях вдъхновила и през трите седмици между лалетата и продажбата на къщата на Патрик се бях хвърлила с главата напред в цял куп проекти.
Надписът на табелата гласеше:
Фар на Магдалийн
Построен през 1832 г.
ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ
Фарът върху МагдалийнПойнте проектиран и построен от Ейбрахам Томсън, след като фарът, издигнат на същото място през 1786 г., пострадва сериозно при пожар. Господин Томсън проектира и построява още няколко морски фара на източното крайбрежие на Съединените щати, много от които се издигат и до днес.
За разлика от доста други фарове, но типично за архитектурата на господин Томсън, този в Магдалийн е широк,предвиден да приюти своя пазач в себе си, а не в отделна къща отвън.
За разлика от всички останали фарове на господин Томсън четвъртият етаж на този в Магдалийн представлява изцяло остъклена тераса за наблюдение.
В началото фарът се поддържа от човешка ръка, но през 1992 г. е автоматизиран.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Фарът на Магдалийн е частна собственост от самото си построяване. Разглеждане на мястото е възможно само с предварителна уговорка. Може да научите повече за историята на сградата и нейните пазачи, както и да се запишете за обиколка, в Историческото общество на Магдалийн. Моля, не безпокойте собствениците с молби за разглеждане на мястото.
Извън организираните обиколки, макар да сте добре дошли да правите снимки от външната страна на оградата и портата, собствениците ви молят да уважавате личното им пространство.
Също така собствениците ви молят да не правите снимки след залез-слънце, освен ако предварително не сте го уговорили с Историческото общество. Нарушителите ще бъдат докладвани на полицията.
Моля, не блокирайте пътя, портата или алеята. Автомобили, които го направят, за съжаление, ще бъдат принудително изтеглени за сметка на собственика си.
Усмихнах се, питайки се дали и останалите табели, които поръчах, бяха пристигнали и монтирани.
По-малки от тази, те щяха да бъдат (или вече бяха) поставени върху каменните колони, които поддържаха високите порти в двата края на имота, където отвеждаше крайбрежната пътека.
Те щяха да гласят:
Фар на Магдалийн
Построен през 1832 г.
ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ
Моля, не влизайте.
Собствениците молят да не правите снимки и да уважавате личното им пространство.
Обиколките са ограничени и може да бъдат организирани чрез Историческото общество на Магдалийн.
Моля, не безпокойте собствениците с молби за обиколка на имота.
Далеч по-дружелюбно от табелите на предишния собственик, а Джаки не беше на себе си от щастие, задето възнамерявах да разреша платени обиколки на фара два пъти в месеца (една събота и една неделя, но никога в един и същи уикенд) независимо от сезона. Радваше се не само защото това щеше да привлече туристите (възможност, каквато никога не бяха имали, и тя бе сигурна, че щеше да добие популярност), но и защото приходите от продажбата на билети щяха да останат за Обществото.
Що се отнася до мен, два пъти в месеца можех да отивам някъде другаде, а с оглед на тесните пространства и посетителите да бъдат държани под око, за да не тръгнат да обикалят където си поискат, групичките нямаше да надвишават шест души и в къщата щеше да се допуска само по една група.