— Под стълбището в тази стая има тоалетно помещение – продължи брокерът. – Може да разгледаш, ако искаш, но ако предпочиташ да си го спестиш, ще ти кажа направо, че ще е най-добре да бъде премахнато.
Реших да му се доверя и му го казах.
С облекчен вид той заяви:
— Има и двуместен гараж. Не е в добро състояние, но мисля, че вече го забеляза. Все пак е близо до къщата и има покрита пътека до онази врата ей там. – Той посочи една врата срещу онази, през която бяхме влезли. – Означава, че може да ти е студеничко, но няма да се намокриш, освен ако не вали косо, което се случва.
С вятъра, който залепваше якето за тялото ми в слънчевия, раннопролетен ден, изобщо не се съмнявах в думите му.
— Над гаража има таванско помещение, което би могло да се ремонтира и да се превърне в студио за даване под наем, ако поискаш. Има и отделно помещение, където се съхраняват генераторите. Доста е просторно и има отводи за пералня и сушилня. И достатъчно място за съхраняване на всякакви вещи. Което е добре, защото тук няма кой знае колко място, където да се държат инструменти и коледни украси, и други такива.
Огледах се и видях, че беше прав – нямаше достатъчно шкафове, за да поберат дори онова, от което се нуждаеше един сносен готвач. Макар че имаше място за тях. Всъщност, ако се отблъснеше мракът назад, в стаята имаше доста място.
— Освен това отвън има друга постройка с две доста прилични спални и голяма кухня. Може да се ремонтира и да бъде превърната в къща за гости. Или пък студио, ако си по-артистична натура. Или пък да даваш под наем стаи за нощувка. Ще ти покажа всичко това, след като разгледаме фара.
— Благодаря – отвърнах.
— Сега, понеже казах, че ще бъда напълно откровен, искам да знаеш всичко – продължи той и очите ми бавно се обърнаха към него. – Както споменах, мястото е напълно автоматизирано. И както също споменах, няма да е нужно да мислиш за това, освен ако не спре токът, но тогава генераторите се включват автоматично. Те са два, но ще трябва да си запасена с гориво, в случай че токът не дойде веднага. А все пак това е крайбрежен Мейн. Времето е непредсказуемо. Случва се доста дълго да останем без електричество.
Кимнах и той продължи.
— А ако отидеш някъде, на ваканция например, трябва да се погрижиш някой да те замести, в случай че токът спре.
— Добре – отвърнах, мислейки си, че това не беше добре, тъй като не познавах никого в Мейн (или поне никого, който да иска да ме познава), така че нямаше към кого да се обърна с подобна молба.
А определено не хранех особени надежди да спечеля хората и да завържа приятелства – досега не бях имала кой знае какъв късмет в това отношение.
И на последно място, въпреки че Патрик го вярваше напълно, не хранех никаква надежда, че подтикът, поради който бях тук, ще се увенчае с успех.
Че ще получа своя щастлив завършек.
Онова, което Патрик смяташе, че ще бъде моят щастлив завършек.
Така че бих могла да имам някого (всъщност двама души), ала знаех, че това никога няма да се случи.
Все пак, ако купех това място, а после ми се приискаше да погостувам на семейството си в Денвър, винаги можех да платя на някого да се грижи за него.
Брокерът кимна, без да има представа за мрачните ми мисли, и продължи:
— Не че искам да ти обяснявам, че две и две прави четири, но все пак да си го кажа. На върха на тази сграда има източник на светлина, който всяка нощ или когато има мъгла, се върти в кръг на всеки петнайсет секунди. Ще имаш нужда от затъмнителни щори навсякъде, ако си като всички останали на тази планета и не можеш да спиш, ако на всеки петнайсет секунди в стаята ти нахлува ярка светлина.
— Вероятно няма да е трудно да намеря затъмнителни щори – предположих. Вероятно би могло да се нагласят да изглеждат добре или поне така се надявах.
— Вероятно – съгласи се той. – Ала всеки, който иска да живее тук, без да полудее или да се превърне в сприхав особняк с кофти нрав, което може и да изглежда пресилено, но е напълно обяснимо с оглед на онова, което се случи с предишния собственик, ще трябва да постави нови прозорци. Стените са солидни и не пропускат нищо. – Той махна с глава към една от стените. – Но при нужда сирената за мъгла се обажда. Така че ще се нуждаеш от звукоизолиращи прозорци или капаци, които да спускаш, за да заглушиш шума, ако искаш да имаш спокойствие.
— Това вероятно също няма да е особено трудно – отбелязах.
— Така е, само че ще трябва да бъдат изработени по поръчка и това няма да е евтино.
Кимнах. Парите нямаше да са проблем.
Благодарение на Патрик разполагах с всичките пари, от които бих могла да се нуждая някога.
— И разбира се, туристите – продължи брокерът. – Причината за всички онези табели навън не е само защото предишният собственик си беше дръпнат, но и защото хората си мислят, че морските фарове принадлежат на всички. Появяват се и чукат на вратата, очаквайки да ги пуснат да се разходят наоколо и да правят снимки. Не помага и това, че крайбрежната пътека е обществена собственост, въпреки че фарът е построен върху частна земя. Разхождащите се и колоездачите би трябвало да заобиколят оградата, но невинаги го правят. Така че ще трябва да бъдеш или наистина търпелива, или наистина дружелюбна, или да си направиш свястна ограда. Мен ако питаш, дори така, пак ще ти се налага да се разправяш с най-нахалните.