Да не говорим, че ако нещата се получеха дори само наполовина толкова красиви, колкото Уолт и Пейдж (интериорната ми дизайнерка) планираха, с гордост щях да покажа колко по-разкошно можеше да бъде всичко.
Забелязах жиците, излизащи от камъка върху табелата, където тя, както и портата щяха да бъдат осветени от лампа като тази над входната врата, не само заради любопитните туристи, но и заради мен.
Тъкмо ги разглеждах, когато едното крило на портата се отвори и аз подскочих. Оказа се Уолт.
— Илайджа, едно от момчетата ми, те забеляза и те взе за турист. Дойдох и видях, че си ти – обясни той и довърши: – Върнала си се.
— Да – потвърдих аз ненужно.
— Харесва ли ти портата?
— Бих я разцелувала, ако не смятах, че това ще те накара да се притесниш за душевното ми здраве.
Той се засмя и махна към крилото, което беше отворил.
— Жиците са монтирани, но все още не сме сложили контролното табло. Сега, когато си тук, ще накарам някое момче да се погрижи.
Поклатих глава и се запътих към него.
— Няма да ви притеснявам много, Уолт. Имате доста работа и не се нуждаете от любопитна жена, която да ви пречи да я свършите.
— Ще съм ти задължен и ще бъда истински изненадан, ако наистина стане така – отвърна той. – Като за начало, ще ми е за първи път. Клиентите обичат да се бъркат, ала това е обяснимо. Но и аз самият бих бил страшно любопитен да видя как се получава всичко.
Прав беше. Щях да искам да видя. Само че предпочитах работата да бъде свършена.
Погледнах зад него към постройките и видях, че студиото вече няма керемиди на покрива. Останалата част изглеждаше както преди.
— Как вървят нещата? – попитах.
— В момента оправяме покривите. Започнахме от този, който беше в най-лошо състояние. — Той също погледна назад за миг. – Не беше лесно да преценим кой е, така че хвърлихме ези-тура.
Усмихнах му ce.
— Както виждаш, в момента работим върху студиото. След това е ред на гаража, а после – на сградата с генераторите.
Кимнах.
— Това, което не можеш да видиш оттук, е, че всичко беше изтърбушено и изнесено – продължи той. – Започваме начисто.
Така че, когато поставим покривите, ще можем да се заловим сериозно за работа. Както решихме, преди да заминеш, първо ще направим студиото, защото няма да отнеме толкова време, а така ще има къде да живееш, докато ние работим. – Той обърна изсветлялата си от слънцето русокоса глава и попита: – Искаш ли да погледнеш?
Исках и още как.
— Разбира се – отвърнах.
Очите му се спряха върху взетата ми под наем кола.
— С колата?
Поклатих глава.
— Пеша.
—Както кажеш. – Той се отмести, за да ми направи път, затваряйки портата зад мен, след като влязох.
Погледнах го с любопитство.
— Меко казано би било да отбележа, че дейността ни привлече интерес – обясни той. – Добре, че табелите пристигнаха. Не можах да ги монтирам достатъчно бързо.
— Значи, вършат работа – отбелязах.
Уолт кимна и двамата поехме напред.
— Все още има хора, които правят снимки, но вече не паркират както преди, така че момчетата и доставчиците могат да минават. Ако хванат някого от мъжете ми, докато отваря портата, се случва да му зададат въпроси, но това е всичко. Преди просто прескачаха оградата или си отваряха. Така че портата също върши работа.
— Мислиш ли, че ще е необходимо да поръчам още табели? – попитах, надявайки се, че няма да се наложи. Щяха да загрозят изчистения вид на оградата, да не говорим, че би било доста недружелюбно.
Не исках хората да прескачат оградата и да тропат на вратата ми, но смятах, че оградата си беше ограда. Самото и съществуване бе достатъчно красноречиво. С други думи – не бива да я прескачаш. Така че се надявах табелите край портите да са достатъчни.
— Ще държим нещата под око и ще видим дали ще имаме проблеми. Но засега, откакто издигнахме оградата, никой не е я прескачал, а откакто поставихме табелите, никой не се е опитвал да отвори портата.
Това беше добре.
Продължихме с обиколката и той не беше излъгал. Всички постройки бяха изтърбушени. Нямаше гниещи мебели. Нямаше ужасяващи кухни. Нямаше тоалетни в бедствено състояние.
Не беше чисто, но и не беше нужно. Още не.
Беше простоизтърбушено.
—Поръчахме прозорците. Тези за допълнителните постройки са стандартни и вече ги доставиха, така че скоро ще ги монтираме – каза Уолт, когато стигнахме до крайната си цел, изкачили се бяхме до върха и отново бяхме слезли, и сега бяхме на първия етаж на фара. – Следващата седмица ще дойдат майсторите, които ще се погрижат за основите на допълнителните постройки. Пейдж каза, че нейните хора са готови да изпратят онова, което сте избрали за студиото, веднага щом ние приключим. Според мен това ще е по-другата седмица. Както и предполагах, под керемидите беше започнало да загнива, но се оказа по-сериозно, отколкото очаквах. Така че покривите ще отнемат повече време от предвиденото. Но само два-три дни отгоре.