— Предполагам, че често се случва – отбелязах.
— Така е, но много по-рядко се случва да попаднем на клиенти, които го разбират – каза той и аз го погледнах.
— Искам работата да бъде свършена както трябва, Уолт, а не да бъде претупана. Ако можех да щракна с пръсти и всичко да стане такова, каквото го искам, да съм го направила още преди два месеца. Уви, това не ми е по силите.
Уолт се засмя, а после отново стана сериозен.
— Снимаме всичко, Кейди. Не се опитваме да те изиграем. Ще ти ги показваме и ако положението се усложни и нещата заплашат да излязат извън контрол или да поскъпнат, ще говорим с теб, за да получим одобрението ти.
— Оценявам го – отвърнах и се огледах, напасвайки различните идеи, които Пейдж ми беше изпратила, към мястото наоколо.
— О, почти забравих. Шерифът се отби – подхвърли Уолт нехайно.
Пред очите ми се замъгли, кръвта във вените ми спря, дробовете ми престанаха да функционират.
В състояние бях единствено да се взирам в него, гледайки го как вади портфейл, за чието съществуване жена му, сигурна бях, предпочиташе да се преструва, че не знае, защото беше едновременно претъпкан до пръсване и разпадащ се.
— Помоли ме да ти дам визитката му.
— Шерифът? – изписуках аз.
Уолт престана да рови из портфейла и ме погледна.
— Знам. И аз се изненадах. Нямаме много поръчки в този окръг, защото местният предприемач подбива цените. Случва се да дойдем, за да оправим нещата, които той е претупал надве-натри за по-евтино. Получаваш онова, за което плащаш, но както и да е. Така или иначе, не познавам тукашния шериф, никога не съм го срещал, нито съм имал каквото и да било вземане-даване с него. Нито пък с шерифа в моя окръг, в интерес на истината. Не съм сигурен по каква шерифска работа дойде, но изглеждаше доста спокоен. Не като човек, който има проблем. Просто попита дали си тук, и когато отговорих, че не си, ме помоли да ти дам номера му.
— Попитал е за мен – аз се прокашлях – по име?
Уолт кимна и отново насочи вниманието си към портфейла.
— Предположих, че ще искаш да разбереш за какво става дума, така че му дадох номера ти. По реакцията ти се досещам, че не се е обадил.
Не.
Кърт не се беше обадил.
Имаше номера ми, но не се беше обадил.
Струва си да повторя, чеимаше номера ми.
И знаеше, че съм тук.
Така че беше дошъл във фара, за да говори с мен.
Господи, не бях готова за това. Ни най-малко.
— Ето. – Уолт извади визитка и ми я подаде.
Не исках да я взема. Не исках дори да я погледна. Ала за да не се издам, я взех.
Щеше ми се да задам милион въпроси. Според Уолт изглеждал спокоен, но аз исках да науча повече за поведението му, какво бе казал, колко дълго бе останал тук, дали бе изглеждал така, сякаш би му било приятно да ме види, или се е държал така, сякаш е готов да ме застреля, щом ме зърне.
Единственото, което си позволих да попитам, бе:
— Намекна ли изобщо защо ме търси?
— Не, макар че го попитах. Просто ми даде визитката си и каза да ти предам да му се обадиш. Само това. Едва ли се задържа повече от пет минути. Може би просто отделя време, за да приветства новодошлите в града. – Той кимна с глава към мястото, което ни заобикаляше. – Но разбира се, това не е коя да е къща в някой квартал. Може би иска да се представи и да се увери, че си добре, като в същото време види как вървят нещата тук.
Не, не искаше това.
— Може би – измърморих.
— Освен това намина и един от хората на Бостън Стоун.
Още не бях започнала да се съвземам от новината, че Кърт беше посетил новия ми дом, така че не бях в състояние да се прехвърля на друга тема.
— От „Стоун Инкорпорейтид“ – поясни Уолт, когато аз не казах нищо.
— Аз, ъ… не съм чувала за тях.
Уолт поклати глава.
— Местен предприемач. Голяма клечка. Не се появи лично, беше един от лакеите му.
— Аз… – Поклатих глава. – Защо?
Уолт сви рамене.
— Нямам представа. Каза, че пак ще дойде. Макар че нямам много поръчки по тези места, съм чувал за този тип и знам, че си навира носа навсякъде. Особено ако има чукове, бургии и пари за изкарване.
— Това е семейно жилище. Едва ли може да изпраща някого от лакеите си във всяко семейно жилище, което се нуждае от някои подобрения.
Уолт се ухили широко.
— Това може и да есемейно жилище,макар и най-готиното, по което съм работил някога, но не бих нарекъл онова, което правим,някои подобрения.– Каза го така, сякаш тази мисъл му се струваше адски забавна, и при други обстоятелства бих се съгласила с него. – Ала вероятно не става дума за имота. Той има множество бизнеси. Ще имаме нужда от много материали, за да оправим това място. Вероятно иска да се увери, че предприемачът ти използва правилните доставчици.