Проблемът бе, че това не беше достатъчно добра мотивация да понеса сблъсъка.
Не, струваше ми се, че съществуват поне пет милиона причини да го отложа.
Това си мислех, когато почукване по стъклото ме накара да подскоча и да преглътна писъка си.
Обърнах глава и видях как една привлекателна мъжка ръка изчезва от прозореца, за да бъде заменена от привлекателното лице на Кърт Йегър.
Тъжен факт бе, че много мъже остаряваха добре.
Направо трагичен факт бе, че Кърт остаряваше по-добре от който и да било мъж, когото познавах. Дори Патрик, който беше красив на шейсет и пет години и дори след като премина осемдесетте, запази следи от тази красота, предавайки я на синовете си, не притежаваше трайността на красотата на Кърт.
Бях я видяла на снимките от частния детектив.
Ала да я видя така отблизо, направо спря дъха ми
— Отвори прозореца, Кейди – нареди той рязко и ядосаният му глас привлече вниманието ми към факта, че лицето му бе не само красиво, но и гневно.
Това не започваше добре.
Би трябвало да си тръгна. Би трябвало да запаля колата и да си тръгна.
Вместо това свалих стъклото на прозореца.
— Не е добра идея да дебнеш пред шерифското управление – заяви той още преди прозорецът да се беше отворил напълно.
Свалих пръста си от копчето, оставайки прозореца затворен около една трета.
Да дебна пред шерифското управление? За какво говореше?
— Аз… – започнах, но той ме прекъсна.
— Когато частният ти детектив изчезна, предположих, че има нещо, така че проучих положението и открих, че богатото ти татенце се е гътнало. Трябваше да се досетя, че ще направиш своя ход, след като се отървеш от дъртака, но, Исусе, не мислех, че след всичкото това време доритиби могла да бъдеш толкова откачена.
Трудно ми беше да дишам, гърдите ми се повдигаха с усилие, докато се мъчех да изпълня дробовете си с кислород.
Богатото ти татенце се е гътнало.
Богатото ти татенце.
Се е гътнало.
Да направя своя ход.
За Бога,дъртака.
Освен това знаеше за частния детектив на Патрик.
Естествено, че ще знае.
Естествено, естествено, естествено.
Той беше полицай. Нещо такова не можеше да остане незабелязано.
Проклятие!
— Той не беше… – понечих да му кажа, че първо, не беше моят частен детектив, второ, Патрик не беше „богатото ми татенце“ и трето, колкото и да беше остарял, той никога не е билдъртак.
Той ме прекъсна, преди да успея да кажа каквото и да било от това.
— Нямам представа какво ти е щукнало, че да се преместиш тук. Но разбира се, никога не съм имал представа как работи прецаканият ти мозък. Ще ти кажа само, че това не ми харесва. Ще ти кажа също така, че не искам да те виждам. Не искам да чувам нищо за теб. Не искам да имам нищо общо с теб. Не мога да си представя откъде ти е хрумнало, че бих искал дори помен от теб в живота си, но нека ти го заявя направо – не искам дори помен от теб в живота си. Ако това означава да напуснеш фара, магдалийнци ще се справят. И преди сме се справяли. Това би бил моят избор – да се пръждосаш възможно най-далеч оттук и никога повече да не се връщаш. Решиш ли обаче да останеш, Кейди, искам да ме избягваш. Всичко, което трябваше да бъде казано, беше казано. Няма връщане назад дори да го исках. Но просто за да съм сигурен, че сме наясно – категорично и необратимоне искам.
Взирах се в него през прозореца, чудейки се дали може да види, че кървя.
— Потвърди, че сме наясно – процеди той.
Не можеше да види, че кървя.
Но разбира се, последния път, когато ме беше посякъл, също не го беше видял.
— Наясно сме – прошепнах.
И след това, както му беше в стила, Кърт не кимна, не каза нищо, не се сбогува. Просто се изправи и се отдалечи по своя тежък начин (въпреки че тялото му все още изобщо не беше тежко), изкачи стъпалата на управлението и изчезна вътре.
Без да поглежда назад.
Аз запалих колата.
Грижливо погледнах в огледалата, преди да обърна глава, за да се уверя, че няма да блъсна никого, докато излизах на заден ход на натоварената „Крос Стрийт“.
След това изминах разстоянието до хотела.
Спрях на паркинга отзад. Слязох. Качих се до очарователния Бял дъбов апартамент с камината и възхитителната вана, и разкошните сиви чаршафи под покривалото със синьо-бели шарки и изобилието от червени възглавнички и влязох вътре.
Отидох право до леглото, потискайки порива да вдигна телефона и да си поръчам две бутилки от наистина доброто им вино „Шираз“.
Вместо това се обадих на Кат.
— Как мина? – попита тя вместо поздрав.