Откъснах очи от него, защото мислите ми бяха погълнати от казаното от Мария. Не само от факта, че според нея не забелязвам как Тони си пада по мен, а най-вече от останалата част от думите й.
Предупредила ме бе да започна да се грижа по-добре за себе си, но не бях аз тази, която искаше да бъде тук. Аз бях дошла с Тони. Ако той не беше казал, че ще ме вземе от къщи, за да отидем заедно, щях да си намеря оправдание да не дойда. На нея обаче като че ли й харесваше да бъде тук, харесваха й и всички тези хора, поне толкова, колкото и на Лони.
А може би не беше така. Може би и тя изпитваше тревога и съмнения относно онези, с които Лони се движеше.
А онзи язвителен, наранен поглед? Дали бе забелязала, че Лони си пада по мен, и ме обвиняваше за това?
Не успях нито да въведа ред във всички тези мисли, нито да последвам Мария, за да си поговорим (както очевидно трябваше да направим).
Озовах се в хватка ключ и слава Богу, че пиех бира от бутилка (една от бутилките, които Тони беше донесъл и беше скрил в хладилника на Ларс, след като ми даде една), защото, ако държах чаша в ръка, щях да я разлея.
— Къде беше? – попита Лони, завъртайки ме, така че бях с лице към него, все така уловена в хватката му.
Вдигнах очи към него.
— По дяволите, Лони, някой ден бих искала да изпия цялата си бира.
Ръката му се стегна около мен и забелязах, че това не беше добродушният Лони с неговите закачки, сякаш бях по-малката му сестричка, за да скрие, че си пада по мен.
Погледът му беше сериозен и може би дори малко сърдит.
— Зададох ти въпрос, Кейди. Тотално се изпари. Уж си прекалено заета с важната си работа, а сега се появяваш тук с Уилсън. Какво става?
Помощник-мениджър в „Сип енд Сейв“ едва ли би могло да се нарече „важна работа“.
Разбира се, поне доколкото аз знаех, Лони нямаше никаква работа и нямах представа откъде двамата с Мария разполагат с пари. И в този миг осъзнах, че нямах представа, защотоне искахда имам представа.
— Лони. – Задърпах ръката му около врата си и го бутнах в гърдите. – Пусни ме.
Вместо това той ме стисна още по-силно и от неговата хватка и моето дърпане усетих болка във врата.
— Кейди, зададох тишибан въпрос.
— Причиняваш ми болка. Моля те, пусни ме.
— Ще го направя, когато отговориш на шибания въпрос.
Отворих уста, но не успях да кажа каквото и да било.
— Каза ти да я пуснеш.
Господи.
Беше Тони и видях, че Лони никак не беше доволен, ала чух, че и Тони не е.
По дяволите!
Погледът на Лони се плъзна надясно преди моя и видяхме Тони, застанал съвсем близо.
Беше приковал очи в Лони и, да…
Определено беше ядосан.
— Това не те засяга – заяви Лони.
— Каза ти да я пуснеш – повтори Тони.
— Аазти казах, четова не те засяга– повтори Лони на свой ред и ме стисна по-силно.
Може и да беше отстъпил в онзи двор преди няколко месеца, ала сега, след като се бях появила, държейки се с Тони за ръце, пиейки бирата, която той беше донесъл, Лони нямаше да отстъпи. Очевидно искаше да демонстрира на Тони нещо, което нямаше право да демонстрира когато и да било, но най-вече на парти, на което присъстваше и Мария.
— Лони – прошепнах успокоително.
— Пусни я – настоя Тони.
— Разкарай се, Уилсън. С Кейди си приказваме.
— Няма да повтарям – предупреди го Тони.
— Не ме е грижа какво ще… – започна Лони, но така и не можа да довърши, защото Тони се раздвижи и ето че аз вече не бях в хватката на Лони.
Тони издърпа ръката му от врата ми и ме бутна настрани, като в същото време изви ръката на Лони зад гърба му и не спря дотам.
Лони изпъшка от болка така, че и аз я почувствах, преди коленете му да се подкосят и той да се свлече по корем на земята, с буза върху килима и ръка, вдигната високо зад гърба му. Тони се беше навел над него, стъпил от двете му страни, и продължаваше да извива ръката му.
Толкова, че се уплаших да не му изкълчи рамото или да му счупи нещо.
Преди да успея да се отърся от шока и да кажа на Тони да го пусне, той проговори:
— Когато се появя някъде, хванал жена за ръката,тии с пръст не можеш да я пипнеш. Ако си достатъчно тъп да го направиш и аз ти кажа да престанеш, типреставаш.Но дори без всичко това, акотяти каже да престанеш, типреставаш.
— Разбрах, човече, мамка му, разбрах! – Болката на Лони ясно се долавяше в думите му.
Беше пъхнал другата си ръка под себе си и опитваше да се надигне, но ако се съдеше по гримасата му, товаизобщоне помагаше.
— Не – заяви Тони. – Сега, когато привлякох вниманието ти, нека ти кажа, че ти си имаш жена и тя не е червенокоса. Червенокоса е моята. Твоята е брюнетка. Един съвет, човече, грижи се за онова, което е твое, или ще го изгубиш.