— Майната ти! – изплю Лони.
— Ще оставиш ли Кейди на мира?
— Да,по дяволите!А сега ме пусни,мамкаму!
— Добре – каза Тони и ми се стори, че изви китката му просто за да подчертае думите си, които и така бяха повече от ясни, след което натисна лицето му в килима и се изправи.
Прекрачи го и ме улови за ръката, без да ме погледне.
Гледаше зад мен и когато проследих замаяно погледа му, видях, че Ларс го наблюдава изпитателно.
— Ако това е тайфата ти, приятел, може би аз съм този, който не иска да направим нещата по-сериозни – заяви Тони и ме издърпа по-близо до себе си.
Отметнах глава назад и видях, че вниманието му беше съсредоточено изцяло върху мен.
— Къде ти е чантата? – попита ме.
— Аз…
— Вземи я – нареди той.
И през ум не ми мина да направя друго, освен да отида право при дивана, където бях оставила чантата и якето си.
Взех ги, облякох си якето и се върнах при Тони. Пръстите му се обвиха около моите и той ме издърпа през вратата, по пътеката и до пикапа си. Отключи, отвори вратата откъм мястото до шофьора и изобщо не бих се изненадала, ако ме беше вдигнал и ме беше пуснал в седалката.
За щастие, не го направи, ала усетих нетърпението, струящо от него, докато се качвах, въпреки че го направих възможно най-бързо.
Вратата изскърца силно, когато той я затвори зад мен и заобиколи пред колата.
Качи се, запали и ние поехме.
Мълчах, и то не защото той не криеше, че все още е ядосан, а беше доста плашещ, когато бе ядосан. Мълчах, защото беше наранил Лони, който ми беше приятел. Вероятно не беше мъдър избор от моя страна, но той наистина ми беше приятел, а Тони го беше наранил и унизил пред цял куп хора, които може и да не бяха най-свестните типове на света, но бяха хора, с които Лони искаше да бъде близък.
Да не говорим, че с огромно умение и без да се замисли, Тони се беше разправил с двамата мъже в Окопа.
Това издаваше, че насилието не му беше непознато. Не само че не го избягваше, тъкмо обратното, сам го започваше, за да подчертае думите си и да получи онова, което иска.
Умът ми беше толкова погълнат от това, че Тони вече паркираше в двора пред новото ми жилище, преди да си дам сметка, че той също не беше проговорил през целия път.
Слезе и аз побързах да направя същото, но докато го сторя, той вече беше до мен и затръшна вратата ми, която изскърца силно.
Докато отивахме към входната врата, не ме държеше за ръка.
Не.
Той повдигна долния край на якето ми и сложил ръка на кръста ми, ме поведе към вратата.
Това не беше държание на брат. Не беше дори държание на приятел.
Това бе държание на гадже.
Мъчех се да потисна треперенето си по ред причини, докато вадех ключа от чантата, ала когато го направих, не успях дори отделя ключа от къщата, преди той да вземе връзката от ръката ми, да го намери и да отключи.
Отвори, вкара ме вътре и влезе след мен, преди да отворя уста, за да кажа нещо, като например, че имам нужда от няколко дни (или година, или цяла вечност), за да помисля над това накъде отива животът ми и с кого го прекарвам, така че се нуждая да ми даде малко лично пространство.
Той затръшна вратата и аз подскочих от агресивността на звука.
Доста уплашена, защото бях сама в къщата с един ядосан Тони, който си беше страшничък, аз стоях неподвижно на прага и гледах как сянката му отива до лампата върху масичката пред дивана на приятеля му.
Запали я, метна сърдито ключовете върху масичката и се обърна към мен.
— Ако някой тип започне да си позволява твърде много, а ти не го искаш, никога,никогане казвашмоля те– процеди той.
Примигах насреща му, осъзнала, че може и да беше ядосан на Лони. Но освен това беше ядосан ина мен.
— Това… – направих опит да започна аз.
— На два пъти го видях да слага ръце върху теб. На два пъти ясно видях, че не ти хареса. И двата пъти ти не направи нищо по въпроса.
— Направих.
— Не направи.
— Казах…
— Неказвашнищо. Ако някой мъж сложи ръце върху теб, ръце, които не искаш върху себе си, го прасваш с юмрук в шибаното гърло или забиваш коляно в топките му.
— Той ми е приятел – казах тихо.
— Той не ти е приятел. Той е гаджето на приятелката ти и си мисли, че му принадлежиш. Това не е приятел.
Е, не можеше да се каже, че греши.
— Освен това е идиот, и то не само заради това – продължи Тони. – Трябва да се дистанцираш от него. Не го ли направиш, когато той оплеска нещата, а това ще стане, въпросът е само колко сериозно ще ги оплеска, ще повлече със себе си всички наоколо.