И ето че стигнахме до него. Същината на проблема.
— Ти движиш с неговите хора – прошепнах.
Можеше да се каже, че съм била доста наивна през целия си живот. Ала в този момент съвсем ясно видях капаците, спуснали се над очите на Тони.
— Нали така? – настоях предпазливо.
— Имам си причини.
— Ами… добре. – Все още не бях в състояние да се заровя твърде надълбоко в това, навярно защото не исках да го направя, може би никога. – Но това… това… – Погледнах към вратата и махнах с ръка към него, преди отново да го погледна. – Не се познаваме от много време, виждала съм те общо пет пъти, Тони, и в два от тях ти прибягна до насилие пред очите ми.
Той вирна рязко брадичка, а веждите му подскочиха.
— Ти сериозно ли?
— Така беше – не отстъпих аз.
— Какво, може би трябваше да потупам по рамото един от онези типове, които те опипваха в Окопа, и да кажа: „Много се извинявам, но имаш ли нещо против да не се държиш като шибан задник?“.
И тук имаше право.
— Е, добре, с онези типове в Окопа вероятно не се брои – измърморих.
— Нима? – попита той саркастично.
Реших да сменя темата.
— С Лони обаче можеше да се оправиш по друг начин. Или пък да ме оставиш сама да се оправя.
Както например, и аз не знам, сама да отключа входната си врата.
— Ти не се оправяш с него.
— Познавам Лони по-дълго от теб.
— И през цялото това време не си сеоправялас него.
Мамка му.
За трети път беше прав.
— Тони…
Не можах да продължа.
— Ясно ли ти е какво се случва тук?
Започваше да ми се изяснява.
Просто не знаех къде бях аз във всичко това. Всъщност не беше вярно.
Истината бе, че не исках да отида там, където беше разумно и отговорно. Където щях да съм далеч от мястото, където Тони ме държеше за ръка, подаваше ми бира, заявявайки без думи, че няма достатъчно доверие на задниците, с които бяхме, да не ми пуснат нещо в питието, и че няма да допусне това да се случи, докато той е наблизо, и където ме докосва по бузата по онзи свой сладък начин.
Освен това не исках да бъда на място без Лони и Мария и общата ни история, слагайки край на много добри времена, смях, свободата да бъда щура и глупава, защото сме млади и това е единственото време, когато можеш да бъдеш такъв.
Само че трябва да отида там. Настъпил беше моментът да взема това решение. Защото, ако не го сторех сега…
— Това не може да се случи – казах тихичко.
Той поклати глава веднъж.
— То вече се случи, Кейди.
Аз също поклатих глава, повече от веднъж.
— Аз… казвам, че след станалото днес виждам как стоят нещата, и това не може да се случи.
— Започне ли нещо такова, не можеш да го спреш.
Точно това изпитвах и аз.
Той беше като… като… магнит, а аз бях метал и всички природни закони бяха категорични – нищо не можеше да се направи. Само че аз не се чувствах привличана към него. Не, чувството бе сякаш бях свързана с него и нищо не би могло да ме откъсне, освен ако всичките ми молекули не бъдеха пренаредени в едно различно аз.
И именнотуктрябваше да се взема в ръце.
Тук трябваше да реша, че ще бъда мениджър в „Сил енд Сейв“, и кого го беше грижа какво мислят родителите ми или който и да било, това беше добра, почтена работа, аз можех да я върша, и то както трябва, и вечер да отпусна глава на възглавницата с това знание.
Щях да си намеря апартамент в някоя хубава част на града, може и да не бъдеше голям, но вече нямаше да живея в някакъв бордей и дори ако трябваше да изкарвам допълнителни доходи, като гледам почасово деца, щях да го направя.
А когато станех мениджър и започнех да печеля повече, щях да изкарам курсове по мениджмънт и маркетинг в местния общински колеж.
Нямах представа къде щеше да ме отведе този път. Просто знаех, че трябва да поема по него.
И щях да го направя, защото щях да бъда някой, когото харесвам, някой, който си струва. Щях да поема по правилния път и да успея, независимо колко бе трудно.
Не се намирах на правилното място. Не бях заобиколена от добри хора. Неприятно ми беше да си го призная, ала мама беше права. Не беше толкова просто, като да кажа, че не бяха добри хора, ала Лони и Мария не вземаха добри решения и аз трябваше да се откъсна от тях.
Което означаваше да се откъсна и от мъжа, който ме беше спасил от изнасилване, който ме беше изслушал, без да ме прекъсва, докато си изплаквах проблемите, а после ми беше помогнал да се оправя с тях, намерил беше къде да живея, помогнал ми бе да се преместя, купил ми беше пица и бира, държал бе ръката ми и бе направил да изглежда, сякаш светът се въртеше около неговата леко крива усмивка.