Кашоните бяха прибрани.
Строителните работници отдавна си бяха отишли.
А аз седях в ръка с изящна винена чаша, пълна с невероятен совиньон блан, дупето ми – върху новичка морскозелена възглавничка в разкошен ракитен стол на верандата ми в Мейн, до най-добрата и най-прекрасната приятелка, която бях имала в живота си.
— Говорих с Пат.
Откъснах очи от бледожълтите и розови цветове, с които залязващото слънце беше обагрило небето зад нас, и се обърнах към Кат.
— За какво?
— За това място. Той го проучи.
Не разбирах.
— Какво е проучил?
— Каза, че си го взела почти на безценица. Ремонтът е скъпичък, но ще си струва, както и да го погледнеш. Каза, че ще минат години, докато стане доходоносно, но като луксозно жилище под наем ще бъде невероятно популярно, така че в крайна сметка ще стане доходоносно.
Все така не разбирах.
— Да не се опитваш да кажеш, че искаш да давам допълнителните постройки под наем, за да си имам компания или нещо такова?
— Опитвам се да кажа, че те видях в града и макар тук да се чувстваш добре, всъщност дори страхотно, само дето не подскачаш от щастие, там беше стресирана, напрегната и непрекъснато се оглеждаше.
Поех си дълбоко дъх и отново погледнах към хоризонта, отпивайки глътка вино.
— Ще го видиш – меко каза тя.
— Знам – отвърнах аз на морето.
— И ще боли.
— Знам – повторих и се обърнах към нея. – Но постепенно ще започне да боли все по-малко и по-малко, а и няма да се случва толкова често. А аз ще имам всичко това. – Махнах наоколо с винената чаша.
— Казвам просто, че ако един ден поискаш да се прибереш у дома, можем да задържим това място в семейството. Можем да опитаме. Върнем ли си веднъж инвестираните пари, след няколко години дори ще започнем да печелим. Децата го обожават, а дори още не са го видели. Може би един ден, когато поемат по своя път в живота, някое от тях…
— Това е моят дом, Кат – заявих твърдо.
— Той нямаше право да ти говори по този начин – заяви тя още по-твърдо.
Изпънах гръб и се обърнах към нея.
— Кат, имах доста време да мисля за това и не се учудвам, че е толкова ядосан.
Веждите й подскочиха.
— Не се учудваш? Как, след всичко, което се случи, смяташ, че той притежава дори най-нищожнотокъсчеправо да бъде ядосан, още по-малко пъктолковаядосан?Все още?
— Обещах му да се държа за него – обясних нещо, което вече й бях казвала. – Каквото и да се случи. Не останах до него, Кат. – Повдигнах рамене. – Да, докато мислех, че е наркодилър или работи за наркодилър, или за какъвто и да го мислех, за което, между другото, никога не го попитах, всичко беше наред с това и живота ни заедно. Ала когато открих, че е ченге под прикритие… – Не довърших, защото тя знаеше края на историята.
— Той те е излъгал.
— Работата му бе такава.
— Лъгал те е и е спал с теб, слушал те е как правиш планове за бъдещето ви заедно, докато през цялото времете е лъгал.Дори не си знаела истинското му име.
— Такава му бешеработата,Кати – повторих.
— Когато е осъзналкакваси, не е ли могъл да ти каже истината?
— Връзката ни беше мигновена и силна, ала не би било особено мъдро от негова страна да сподели с едно момиче, което не познаваше наистина, че работи под прикритие в мисия, целяща да спре мрежа от наркодилъри, увеличавайки така опасността.
— Очевидно е сметнал за достатъчно мъдро да спи с теб, използвайки те, за да накара другите да го сметнат за нещо, което не е бил.
— Спеше с мен не само заради това – прошепнах.
— Кейди – прошепна тя в отговор.
Отърсих се от болката, защото знаех, че не бе искала да ме нарани, и казах:
— Знаех кой е. Знаехкакъве. Беше шок да науча каква е професията му, но след като имах време да се успокоя и да го обмисля, не бях изненадана, че това бе истината. Когато започнахме, той на практика ме умоляваше да му вярвам, да се държа за него, да не се отказвам от нас. Защото го видях в очите му. Знаех, че е добър до дъното на душата си. Част от мен знаеше, че не е онзи, за когото се представя. И когато всичко онова се случи, аз допуснах то да ме разстрои и престанах да вярвам, макар да му бях обещала.
— И през цялото време той не успя да прозре каква сити,достатъчно, за да ти се довери?
Това бе частта, с която и аз не бях успяла да се примиря.
Както и е.
— Бях двайсет и тригодишно момиче, което нямаше нищо против да започне емоционална и физически интензивна връзка с мъж, за когото подозира, че не е особено добър. А после, макар да му обещах да остана до него, седмици след като светът около мен рухна, когато той се върна, за да се съберем отново, откри, че съм сгодена за изключително заможен шейсет и петгодишен мъж. Нямаше представа защо. Направи си погрешни заключения. Но честно, Кат, можеш ли да го виниш?